Микаела Георгиева е от град Лом, кв. “Младеново”. През 2021 г. участва в Първи национален лидерски лагер „Заедно напред“, следват поредица Лидерски академии и университетски визити, включително в Американския университет в България.

През 2022 г. е участничка в VII Национален лагер за ромски момичета. След като става студент в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ се включва в програма “Академично менторство”, като неин ментор до завършването ѝ е доц. Калина Йочева.

През 2023 и 2024 г. Микаела е ментор в програмата „Връстници помагат на връстници“, участва в обучения и срещи, свързани с права и ценности на ЕС, антидискриминация и развитие на младите хора. Получава стипендия от Младежка фондация „Арете“ през 2023 и 2024 г.

Микаела успешно завърши специалност „Предучилищна педагогика“.

 

- Привет, Микаела! Взе и последния изпит, държавния изпит?

- О, да. Всичко приключи!Бях много притеснена, бях пред отказване. Не знам как се събрах, казах си, не, до тук съм стигнала, няма отказване. И така. Мисля, че всички от моя курс успяха.

- Някой помага ли в такива ситуации, приятели, близки?

- Дядо винаги е бил до мен. Всичко споделям с него. Мен са ме отгледали дядо и баба. На баща ми родителите. Дядо държи на образованието. Знам, че той има средно образование, баба- не. Тя си беше домакиня. Дядо Георги винаги ме е насърчавал, той ми каза в кое училище трябва да отида да уча, че трябва да продължа в университет...винаги е до мен.

- А докато беше в Шумен?

- Първата година беше по-самотна, но дори и тогава не мога да кажа, че съм била сама, колегите бяха там, после се появи и Ричард, приятеля ми. От тогава той си е другата ми подкрепа, човек на когото мога да се доверя изцяло.

- Какво училище си завършила в Лом?

-  ПГ “Найден Геров”. Аз бях в парелелка “Природни науки”.

- След теб, Сияна и Лидия, не сме имали деца от Лом на лагерите “Заедно напред”. Тази година ще имаме отново три деца. Ти поддържаш ли контакт с Лидия и Сияна?

- С Лидия се чуваме ежедневно, така да се каже. Ние сме си приятелки от началното училище. Със Сияна се запознахме в гимназията. Бяхме в един клас. На лагерите си станахме по- близки и така до ден днешен. Ние се чуваме доста често.

- Разстоянието не ви е отдалечило една от друга?

- Не, абсолютно. Когато се чуваме тя ми говори за университета, какво се случва там, как и минават изпитите, аз споделям за моята програма, моите изпити и така.

- А Огняна Найденова?

- Е,госпожата... още от гимназията започна да ни говори за училище , за университет, да ни подкрепя, да ни насърчава. Когато виждаше, че сме по- притеснителни, че някои неща не стават от първия път, тя продължаваше да ни казва, че всичко ще се случи както го искаме, да не се притесняваме, ако не е днес, утре и така...Тя ми пусна документите за Шуменския университет. Винаги пита как съм, имам ли нужда от помощ.

- Шумен или Лом?

- Е, Лом разбира се, но Шумен ще остане завинаги в сърцето ми.

- Добре, Лом? А какво ще правиш, какво следва?

- В Лом, започнах да си търся работа, пък да видим какво ще излезе.Имам надежда за една детска градина в едно близко село. Все още не са се обадили, надявам се да се случи.Трудно е, няма да лъжа. Трудно е, като чуят, че сега си завършил, нямаш опит...

- За тези 22-23...?

- Сега ще стана на 23 години.

- Къде е ромското в тези 23 години, училище, университет...можеш ли да се примириш с това, че ромските деца са отхвърлени, недоразбрани, как би се чувствала в ситуация на отхвърленост?

- Не знам,много е неприятно да чуваш: Оф, пак ли тия с техните глупости, оставете ги, те са си такива...

- Значи все пак си чувала подобни приказки?

- За съжаление, да!  Трябва промяна в нагласата, в мисленето на хората...

- Би ли участвала в промяната или по-скоро как ти би променила това?

- Не знам, честно. Не знам как бих подходила.

- Да, трябва малко повече увереност, а вяра имаш ли, губила ли си вяра?

- Не. Дори да има някакви колебания, в сърцето остава малко вяра, която няма как да загубя.

- Какво ти даде, Арете?

- О, от вас доста неща научих, доста...не знам как да ги опиша. Имах сериозен период на лутане, не знаех какво да правя. Тогава се появиха лагерите, срещи с вас, започнах да се успокоявам, да се мотивирам и да се отпускам, защото бях доста затворена. Помня първият път като се видяхме, аз бях много притеснена...сгеа е друго. Това са неща , за които съм ви изключително благодарна. Лагерите са страхотна мотивация. Свързвам “Арете” с мотивация, успех, ново начло, ново бъдеще.

Райчо Чапразов