Катя за полета на учителската професия

Днес ви срещам с Катя – едно прекрасно момиче и моя колежка, която вече работи като учител, а съвсем наскоро взе и последния си изпит в университета!

-  Кате, здравей! Как реши да избереш точно учителската професия и да се посветиш на децата?

-  Честно казано, аз не избрах тази професия – тя избра мен. Още от малка обичах да помагам на хората и често поправях, когато някой се изразява неправилно. Винаги съм се възхищавала на учителите и на тяхната работа. Имах и своя любима учителка, която още когато бях на 7-8 години видя в мен потенциал, който аз тепърва започвах да откривам. Тя ми показа колко голямо влияние може да има един учител върху едно дете. Може би точно тогава се е зародила тази любовь към професията.

-  Дочух обаче една тайна, че като по-малка всъщност си имала мечти да станеш стюардеса или пилот!

-  Да, това е вярно – като малка мечтаех да стана стюардеса и да пътувам по света. Дори преминах необходимите обучения, защото вярвах, че това е моят път. Но с времето разбрах, че истинското ми призвание е съвсем различно. По този път имах щастието да срещна хора, които промениха живота ми. Хората от Арете. Те повярваха в мен още преди аз самата да повярвам истински в себе си. Те бяха до мен през целия път – подкрепяха ме, насърчаваха ме и ми даваха увереност, че мога да се справя. Никога няма да забравя как ни водиха в Благоевград, в университета. Бяхме много деца, а аз тръгнах буквално с идеята да се запиша. Няколко дни по-късно ме приеха, записах се и така започна всичко. След това бях на няколко срещи с младежите и различни обучения. Включих се в програмата “Академично менторство”. Доц. Дянкова/днес проф. Дянкова/ ми беше мантор. Това не беше просто помощ, а огромен знак, че има хора, които искрено вярват в теб и са готови да вървят до теб, когато правиш най-важните стъпки в живота си. Именно тяхната подкрепа и вярата им в мен ми дадоха смелостта да избера учителската професия и да следвам мечтата си. Затова винаги ще им бъда искрено благодарна. Може би не летя със самолет, но всеки ден „летя“ на различни височини в детската градина – с детските усмивки, с техните мечти и с новите знания, които им давам. А най-голямото щастие е, че днес и аз мога да вдъхвам кураж на децата да вярват в себе си, така както някога някой вдъхна кураж на мен.

- Като се има предвид, че вече работиш, как успяваше изобщо да балансираш между натовареното ежедневие в детската градина и изпитите в университета?

-  Не беше лесно, но с много желание, добра организация и подкрепа успях. Работата в детската градина е изпълнена с много отговорности, а след това ме чакаха изпити, задачи и подготовка за университета. Много ми помогнаха колегите ми в детската градина и директорът, които винаги ме подкрепяха и разбираха. Тяхната помощ и вярата им в мен ми дадоха сили да продължа.

- Само една истинска учителка знае какво е това темпо, но кое все пак беше най-голямото ти предизвикателство по време на следването?

- Най-голямото предизвикателство беше да намеря баланса между работата, университета и личното време. Имаше моменти на умора, но никога не съм губила мотивация. Когато знаеш защо вървиш по този път и го правиш с любов, намираш сили да продължиш. Последният изпит беше моментът, в който осъзнах, че всички усилия са си заслужавали.

- Като млад учител в системата, случвало ли ти се е понякога да усещаш, че трябва да се доказваш малко повече заради възрастта си?

-  Да, случвало ми се е. Като млад учител понякога трябва да покажеш повече, да покажеш знания, отговорност и отношение. Но вярвам, че когато работиш с любов и отдаденост, възрастта остава на заден план. Уважението се печели не с години, а с отношение, постоянство и действия.

- Ние с децата скука нямаме, така че, моля те да ни разкажеш някоя смешна случка от твоята практика с тях!

- Една от най-забавните случки беше, когато едно дете много сериозно ме погледна и ми каза: „Госпожо, искам да бъда като Вас, и аз да говоря така спокойно, да имам такава усмивка и да ме слушат всички!“ След него още няколко деца веднага се включиха и започнаха да изброяват какво искат да „копират“ от мен, едното искаше да носи чанта като моята, другото да пише на дъската, а трето заяви, че най-важното е да има „госпожинска“ прическа.                                                                                                                                                                                                                                                         Аз им казах, че най-хубавото е да бъдат себе си, но те толкова се вдъхновиха, че едно от децата ми отвърна: „Добре, госпожо, ама първо ще бъда като Вас, после ще измисля как да съм си аз!“ Този момент беше много мил и много смешен едновременно, защото видях колко искрено децата се възхищават и искат да приличат на човека, който им е любим.

- Страхотна история, направо са уникални! Сега, след като и последният изпит вече е зад гърба ти, какво е усещането преди официалното дипломиране?

- Усещането е неописуемо. Изпитвам огромна гордост и благодарност, защото зад този момент стоят много усилия, безсънни вечери и много вяра. Дипломата не е просто един документ,  тя е символ на целия път, който извървях, и доказателство, че когато следваш мечтата си с любов и постоянство, можеш да постигнеш целите си.

- Е, дипломата вече е заслужена, така че как смяташ да си починеш през това лято, за да презаредиш батериите?

- След толкова динамична година искам да си подаря време за себе си – спокойни моменти с близките ми, разходки, пътувания и много положителни емоции. Искам да презаредя батериите, за да посрещна новата учебна година с още повече енергия и вдъхновение.

- Почивката ни е напълно задължителна! Какво би казала на едно младо момиче, което все още се чуди дали изобщо има смисъл да стане учител в България?

- Бих ѝ казала да следва сърцето си и да не се отказва от мечтата си. Учителската професия не е просто работа – тя е призвание. Да, няма да бъде винаги лесно, но моментите, в които едно дете ти се усмихне, прегърне те или ти каже „искам да бъда като Вас“, са безценни. Един учител не просто преподава знания – той оставя следа в живота на децата. Ако имаш желание да вдъхновяваш, да помагаш и да даваш част от себе си, това е твоят път.

- Прекрасно послание! И за финал – какви са следващите върхове, които искаш да покориш оттук нататък в сферата на образованието?

- Искам да продължа да се развивам, да уча нови неща и да бъда учител, който оставя положителна следа в живота на децата. Искам всеки ден да давам най-доброто от себе си, да вдъхновявам малките хора до мен и да им показвам, че няма невъзможни мечти. Защото най-големият връх за един учител е да види как децата му растат уверени, добри и щастливи.

- Кате, благодаря ти от сърце за този вдъхновяващ разговор и ти пожелавам на добър час и едно вълшебно лято!

Тонита Йосифова