Лятото винаги идва с много емоции, а днес в рубриката ни гостува един изключителен млад талант, който живее с магията на българската народна музика – Ваньо Руменов!

- Ваньо, здравей!  Кажи ни кога за първи път усети, че сцената и пеенето са твоето истинско призвание?

- Здравей! Ами искрата се запали някак сама, аз от дете съм израстнал с музика, тя е част от мен. От дете подражавам на най-различни изпълнители и винаги музиката ми е носила удоволствие. Най-интересното, е че аз не съм от музикантско семейство. В моя род музиканти няма и въпреки това вече успявам да се налагам в тази сфера. Това дължа на себе си и подкрепата от хората които обичам. Специално искам да благодаря на целия екип на Арете които ме насочиха към Югозападен университет „Неофит Рилски" и ми дадоха посока за развитие защото имах един период в който не знаех какво да правя... Специални благодарности!  Всеки успял човек има моменти, в които е бил в труден момент и е получил помощ мисля, че е време да започнем да говорим повече за това, защото е много важно да си подаваме ръка един на друг.

- Да учиш професионално музика и в същото време да ходиш по участия изисква огромна дисциплина,  как съчетаваше ученето с реалните ангажименти на сцената?

-  Доста е трудно, обаче според мен всичко опира до желание, до това колко силно искаш нещо и дали умееш да упражняваш дисциплина върху себе си и изборите си.

- В момента ти предстои буквално последният изпит преди официалното дипломиране,  какво е усещането да си на една крачка от финала?

- Чувството е някак смесено.... От една страна съм доволен и щастлив, но от друга съм малко тъжен защото университета ми даде страшно много и наистина ще ми липсва....

- Пътят на артиста рядко е лесен, затова ми се иска да те попитам кое беше най-голямото предизвикателство, пред което си се изправял досега?

- Минах през много неудобства, но едно е останало в съзнанието ми на друго ниво. Спомням си как миналата година трябваше да ходя на участие на следващия ден от смъртта на баба ми. Това беше наистина ужасно, защото на мен не ми се говореше, пък да пея -  абсурд. И ми се наложи да пия успокоителни преди да започна участието справих се някак си, но бях тотално разбит психически и емоционално. Това е риска на професията, обаче не мога да се оплача, обичам това което правя.

- Като млад изпълнител от ромски произход, случвало ли ти се е да усещаш предубеждения или да трябва да се доказваш два пъти повече пред хората?

- Усещал съм, но аз някак много бързо успявам да спечеля доверието на хората. Самият аз не знам как го правя, но хората някак ми гласуват доверие и обикновено бързо ставам любимец където и да отида, за което съм много благодарен.

- Личи си, че си много чиста душа, а знам и че си силно вярващ,  как усещаш Божията подкрепа по твоя път?

- Бог е неизменна част от мен, винаги ми е показвал правилния път, винаги ме е срещал с правилните хора. Бог е много милостив към мен, нямам молитва която не е била изпълнена. Винаги съм знаел, че пътя, по който вървя не е случаен и е негово дело аз да бъда това, което съм.

- Народната ни музика наистина е огромно богатство, но имаш ли си една конкретна любима песен, която те кара да настръхваш всеки път?

- Българската народна музика е един безкраен океан! И няма музикант, който да не е тръгнал именно от там, това е кърмата на всеки музикант. Обичам всички народни песни, но най-любима ми е „Зайди, зайди ясно слънце". Има нещо специално в тази песен, което ме кара да настръхвам всеки път, когато я чуя или изпълнявам.

- В днешното, модерно време сякаш традиционното творчество остава на заден план, какво е за теб усещането да си негов пазител днес?

- Голяма отговорност и призвание. И  колкото модерни жанрове и стилове да излезнат, народната музика си остава корен.

-  Ако сега пред теб стои едно малко момче от твоята общност, което също мечтае за голямата сцена, какво би му казал очи в очи?

- Наистина добър въпрос. Ами бих му казал на първо място да не слуша другите,  които му казват, че не става, че не може защото всеки един голям музикант е минал от там и ако успееш да преминеш през това без да си го слагаш на сърце и работиш с акъл, времето започва да работи за теб и след години ти ще си постигнал мечтата си, а хората които ти казваха, че не ставаш това са едни мечтатели, които никога нищо не са постигнали и се опитват да принизяват и другите. С други думи формулата е вяра в себе си, да не се отказваш никога и много работа и дисциплина.

- Какви са следващите големи цели и върхове, които Ваньо си поставя оттук нататък?

- След дипломата обмислям магистратура и изграждане на кариера. Вървя с Бог напред и вярвам, че това е само началото на моя път.

Благодаря за интервюто, беше ми приятено да споделя малко неща за себе си и своя път. На хората, които четат, пожелавам здраве, вдъхновение и да не се предават колкото и да е трудно, защото си заслужава да се бориш за това, което обичаш.

Тонита Йосифова