Тонита Йосифова е родом от Сандански. Дипломира се в специалност „Предучилищна и начална училищна педагогика в ЮЗУ „Неофит Рилски“. От 2024 година е член на Младежки съвет „Арете“. Участник в Национални лагери „Заедно напред“ през 2024 и 2025 година. Участва и в Инициативите „Ролеви модели на утрешния ден“ и GRACE. Стипендиант на Младежка фондация „Арете“ през 2024 и 2025 година. От септември месец е учител в детска градина в София.

 

 

Диплома, вяра и щипка ирония: Моят път като „изключението“, което всъщност е правилото

Когато се окажеш „изненада“

Нека започнем с една малка игра. Представете си млада жена – висшист, учителка в детска градина, усмихната, вярваща в доброто и малко иронична към света. Сега си представете момента, в който събеседникът ѝ разбира, че тя е ромка. Виждате ли физиономията му? Онова леко застиване на мускулите на лицето, последвано от едно внимателно подбиране на думите, сякаш върви по минно поле. „О, ама ти... ти си толкова... различна!“

Ето тук е моят „проблем“. Аз не съм била жертва на груба дискриминация – никой не ме е гонил от магазин, никой не ме е обиждал в лицето. Моят сблъсък с предразсъдъците е по-фин, по-захаросан, и честно казано, понякога доста забавен. Хората просто не могат да повярват или не искат да повярват. И докато те се опитват да бъдат политически коректни, аз се чудя: защо моят успех се приема за аномалия, а не за естествен резултат от труд и образование? Днес искам да съчетая три теми, които са целият ми живот: ромските студенти като двигател на промяната, образованието като овластяване и ролята ни на вдъхновение. И ще го направя така, както ме е учил животът,  с истина и без излишно напрежение.

Ромските студенти: Двигатели на промяната в свят на „невярващи“

Когато говорим за ромските студенти като „двигател на социалната промяна“, често си представяме хора с мегафони на площада. Но истинският двигател е в ежедневните срещи. Промяната се случва в университета, когато колегите ми разбраха, че чета същите книги, имам същите мечти и може би дори по-високи оценки.

Моят опит е интересен, защото аз съм от тези, за които казват „не им личи“. Това само по себе си е иронично. Как трябва да ми „личи“? Дали трябва да нося етикет? Социалната промяна, която ние, студентите, носим, е именно в разбиването на тези визуални и поведенчески клишета. Когато хората разберат произхода ми, след като вече са ме опознали като личност, аз виждам как в главите им нещо „прещраква“. Те са принудени да ревизират всичко, което са мислели за ромите. Но тук идва моята откровеност: докато аз се разминавам с лекото неразбиране, мои познати и приятели не са такива късметлии. Те са усещали студения вятър на отхвърлянето при търсене на работа или на квартира само заради името или по-мургавия цвят на кожата. И точно тук е ролята на нас, успешно завършилите. Ние сме тези, които трябва да отворим вратите за тях. Когато аз си върша работата отлично в детската градина, аз не го правя само за себе си. Правя го, за да може следващата млада ромка, която кандидатства за работа, да не бъде посрещната с подозрение, а с очакване за професионализъм. Ние сме двигатели, защото дърпаме след себе си цяла една общност, доказвайки, че интелектът няма етнос.

 

Овластяване чрез знание: Да владееш себе си и ситуацията

Образованието за мен никога не е било просто трупане на знания за изпити. То беше пътят към овластяването... онази вътрешна сила, която ти позволява да запазиш спокойствие, когато другите очакват да избухнеш. Като учителка, аз ежедневно виждам силата на знанието. Да си „овластен“ означава да не позволяваш на чуждото мнение да определя твоята стойност.

В моята професия „овластяването“ има вкус на плодова салата и мирис на боички. Когато влезеш в една група с 25 деца, ти си техният свят. Те не виждат етнос, те виждат „Госпожата“. Образованието ми даде инструментите да изградя този нов обществен образ. Не чрез лозунги(шумни думи), а чрез компетентност.

Пример и вдъхновение: Да бъдеш светлина без да заслепяваш

Третата ми тема е за вдъхновението. Знаете ли, понякога е уморително да си „пример“. Иска ти се просто да бъдеш човек, да правиш грешки, да не си винаги перфектната витрина на успеха. Но като вярващ човек знам, че нищо не е случайно. Ако моят път може да даде кураж на едно момиче в махалата, което се чуди дали да запише висше или да се омъжи, значи всяко усилие си е струвало.

За младото поколение ние, студентите, сме като живи доказателства, че „матрицата“ може да бъде пробита. Вдъхновението не идва от лъскавите картинки в Инстаграм. То идва от истинските истории. Когато кажа на някое дете или на неговата майка: „Виж, и аз съм минала по този път, и на мен ми е било трудно, но Бог ми даде сили и аз не се отказах“, това тежи повече от хиляди лекции.

Моите познати, които са били дискриминирани, са героите в моите очи. Защото е лесно да си позитивен, когато светът ти се усмихва, но е истинско вдъхновение да останеш добър, когато са ти затворили вратата под носа. Аз разказвам техните истории, за да покажа, че образованието не е гаранция за лесен живот, но е гаранция за достойнство.

Между вярата и реалността: Защо не обичам напрежението

Аз съм човек, който вярва. Вярвам в Бог, вярвам в доброто у хората и вярвам, че ако даваш любов, ще получиш същото. Напрежението и конфликтите само изсмукват енергията ни. Затова, когато се сблъскам с онова „невярване“, че съм ромка, аз просто се усмихвам.

Иронията е моят щит. Тя ми позволява да кажа истината, без да наранявам. Ако някой ми каже: „О, ама ти си много интелигентна за ромка“, аз мога да отвърна: „Благодаря, и вие сте много любезен за човек с такива предразсъдъци“. Всичко това с най-милата ми учителска усмивка.

Животът е твърде кратък, за да го прекараме в гняв. Да, дискриминацията съществува. Виждала съм я през очите на приятелите си. Но моят начин да се боря с нея е чрез присъствие. Присъствието на една подготвена, спокойна и щастлива ромка в образователната система е най-големият шамар за расизма. Не е нужно да викаме, за да ни чуят. Понякога най-силно се чува шепотът на книгата, която разлистваме, или смехът на децата в градината, които научаваме да бъдат хора.

Новият обществен образ се рисува с цветовете на истината

В края на краищата, трите теми, за които говорихме, са просто трите страни на един и същ триъгълник. Ромските студенти са двигателят, образованието е горивото, а вдъхновението е светлината на фаровете.

Моят нов обществен образ не е изкуствено създаден имидж. Той е автентичен. Аз съм учителка, аз съм вярваща, аз съм ромка и аз съм горда с всеки един от тези аспекти. Не искам специално отношение, не искам „подбиране на думите“. Искам просто светът да порасне достатъчно, че моят успех да спре да бъде изненада.

Дотогава ще продължавам да редя пъзели с децата, да им пея песни и да им показвам, че светът е голям и спасение дебне отвсякъде ...стига да имаш диплома в чантата, вяра в сърцето и достатъчно чувство за хумор, за да не вземаш чуждата глупост присърце.

Промяната е тук. Тя е в мен, във вашите деца, които уча, и в онези мои приятели, които въпреки трудностите, продължават напред. И ако някой все още не вярва... е, заповядайте в моята група в детската градина. Децата ще ви научат как се обича без предразсъдъци за около пет минути.