Благодаря, че бяхте до мен!
Надявам се да ви видя скоро!

Имах възможността да участвам в първи национален лагер ,,Заедно напред’’ 2024, организиран от Младежка фондация “Арете”.

Да започнем от самото начало…

Моето училище ПГСС ,,Царица Йоанна’’, гр. Пазарджик, покани “Арете” още през февруари. Тогава те ни разказаха за лагерите “Заедно напред” и Националните лагери за момичета. Беше изключително забавно и изглеждаше, че ако отидем ще бъде страхотно преживяване. Още тогава разказах на екипа как се опитвам да издам стихосбирка. Помня как веднага проявиха желание да я прочетат и първата ми работа, когато се прибрах, бе да им я изпратя.

Учителите ни казаха, когато конкурсът за лагера беше обявен. Дълго време, обаче, нещо ме спираше. Колебаех се дали да кандидатствам или не. Беше ме страх – нови хора, ново място, лекции. Бях се отказал.

Учителите ми, обаче, казаха, че трябва да пробвам и моето място е там.

Подадох документите си и не след дълго ми се обадиха, че аз, сестра ми и един от най-добрите ми приятели сме одобрени.

Искахме да пътуваме с автобус, който беше много рано. Е, нито “Арете”, нито баща ми бяха съгласни. Не искаха да стоим на гарата толкова дълго и да чакаме. Разбрахме се да пътуваме с влак. Честно да си кажа не бях много съгласен, но “Арете” ми казаха, че не е важно с какво ще пътувам, а къде отивам. Бяха прави.

Когато се качих във влака бях със странни чувства:

Какво ли ще стане сега, когато отида?

 Как ли ще се чувствам? 

Дали другите младежи ще ме приемат? 

След два часа, най-накрая пристигнахме в София и чакахме някой от ,,Арете’’ да дойде да ни посрещне. Дойде Васи, която беше супер позитивна, а аз все още си бях объркан с въпросите от влака. След като отидохме при другите, стоях встрани. Още ме ровичкаше отвътре…Чудех се дали да не си хвана влака за обратно.

Какво правя тук?
Защо си го причинявам?

Стоях, мислех си, а останалите пристигаха. Те са причината, че останах. Всеки идваше, запознавахме се и си говорихме. Когато всички пристигнаха, се качихме в нашия автобус за Банско.
Хайде пак – всички мълчаха, никой не казваше нищо, все едно в автобуса нямаше деца… Въпросите отново започнаха да се въртят като лента в главата ми. Имах чувството, че някои от тях ме гледаха странно. Реших да поспя. По пътя спряхме за почивка в Благоевград. Събудиха ме, за да сляза при останалите. Седнах при един от участниците, но чувството все си беше вътре в мен. Качихме се в автобуса, Банско ни чакаше.

Час по-късно стигнахме. Христо и Радост бяха на рецепцията и ни викаха по имена, за да ни дадат ключ за стаята. Всички се качихме по стаите, починахме си малко и беше време да слезем. Радост откри лагера и представи “Арете” за всички, с които не бяха са срещали. Аз вече знаех кои са и какво правят. Следя ги във Facebook от февруари. Разделиха ни по групи и трябваше да създадем име на групата, лого и девиз. Справихме се страхотно. Всеки от нас даваше идея как, защо и какво. Работихме в екип, със стремеж към една цел. Нашата група се казваше “Roma Squad” и с гордост я представихме пред всички.  След вечеря, беше време за парти. И така бързо дойде следващия ден.

Той започна с Маги, която ни научи какво означава “комуникация” и как правилно да споделяме мислите, целите и целанията си.

Малко по-късно научихме и какво е работа в екип. След няколко бързи игри, ние вече бяхме истински Roma Squad. Райчо ни разказа за нашата ромска история, откъде идваме, откъде идва езика ни, традициите ни. Вече знаем защо не сме “циг*ни”! Той ни даде задачата да представим една от ромските традиции в някои области – къната. Тогава лидерите ни Спас и Ани ни предложиха да съединим сватбата и къната – два празника в едно. Вечерта ни беше приказна…

На другия ден имах прекрасни емоции и моменти, които никога няма да забравя. Една прекрасна вечер изпълнена с радост и тъга. Плачехме, смеехме се беше ден незабравим ден за мен. Имахме задачата да представим дискриминация под различни форми. На нас се падна театър. От Roma Squad решихме да представим дискриминация в училище, доста позната случка на повечето участници. Научихме как да изградим успешен имидж в социалните мрежи, как да бъдем доброволци, също така как да бъдем лидери, какво е да си лидер или ментор. Лекциите бяха уникални, забавни, имахме задачи по тези теми, работехме в екип заедно, играехме игри.

Дойде 5-тият ден от лагера, в който е вечерта на Мис и Мистър “Заедно напред” 2024. Имаше скечове, други пяха, трети танцуваха… Но естествено накрая поплакахме, че се разделяме…

Истината е, че имаше дни, в които си мислех, че другите ме отблъскват. Още първия ден бях седнал сам на една маса, но Христо ме видя и ми каза:
”Ей защо си сам, ела тук при всички, има място.” Така станах част от всички!
За мен Христо, Райчо и Радост са хората, които вдъхновяват младите роми. За всички, които четат това – мястото ви е в ,,Арете”, никъде другаде!
Те са хората за бъдещето ви! Ох, как ще ми липсват… За 5 дни се промених. За 5 дни срещнах хората, които ще помня цял живот!

Плача, докато пиша тази статия…

Все едно пиша приказка, в която съм бил главен герой.
Хора, липсвате ми страшно много! Бих искал отново да прегърна всеки от вас и никога да не ви пусна! Мястото ми е в ,,Арете’’, не искам никъде другаде.
Там са страхотните емоции. Гледам снимките, докато пиша статията и не знаете какво е чувството да ти липсват хора, с които си плакал заедно, с които си се смял… Хора, които ме приеха от първия ден и ми помогнаха да преодолея съмненията си.

Благодаря на целия екип на “Арете”! Благодаря на всички, вече мои приятели, че създадохме емоции, спомени, моменти, които ще бъдат с мен цял живот. Благодаря на Яна, която ми даваше толкова много кураж!

Благодаря, че бяхте до мен! Нека уголемим семейството ни в “Арете”! Не чакайте, елате!

Никога няма да забравя тези хора!

Тръгнахме си. Във влака стоях и гледах как си отивам и как се отдалечавам… Надявам се да ви видя скоро!

Обичам ви!

Димитър Стоянов,
горд участник в
Първи Национален лагер
“Заедно напред” 2024