Искам да бъда лидер. Аз мога!

Лагерът “Заедно Напред” е  голям шанс да покажем какво можем. За мен лагерът беше като голямо препядствие, но  срещнах много талантливи и мотивирани момчета и момичета и това препядствие беше преодоляно. Открих нови приятелства, чух и видях за много ромски обичаи от различните краища на България. Чувствах се прекрасно, имаше много емоции, игри и забавления. Опитах се да дам всичко от себе си.

Сред нас бяха и дванадест студенти. Момичета и момчета, които ще продължат образованието си в университет. Всички те вече учат или са приети в желаната от тях специалност. Те са моето вдъхновение да продължа да уча. Знам, че мога да постигна техните успехи. Радвам се,че бях част от това вълнуващо приключение, и че познавам такива страхотни младежи които са готови да постигнат мечтите си. Ние бяхме като едно голямо семейство.

В една от вечерите имахме за задача да направим театър за Васильовден. Моят отбор се казваше “Банги Кула”. Името си дойде с първата ни задача да построим кула, нашата си беше доста крива и така си тръгна: “Банги кула”, “Банги кула”…Това ни сближи и ни караше всички да се усмихваме. С театъра за Васильовден още повече се опознахме и станахме отбор. Наш лидер беше Ангел, бъдещ студент. Ще учи за рехабилитатор.

В края на учебната година с мои приятели се захванахме с една, уж непосилна за нас задача, но се оказа, че е нещо много забавно и много отговорно. Направихме кратко филмче с послание срещу ранните бракове. Със  Светла и Анелия, с които бяхме заедно, имахме възможността да представим нашият филм. Бях много развълнувана, когато видях как на всички им се хареса този филм. Усещането е неповторимо. Още чувам аплодисментите, дано и посланията да са достигнали до тях.

Един следобед се организирахме да ходим до близкия магазин. Никой не излизаше сам от хотела, затова ходехме заедно, всички. Сигурно никога няма да забравя онзи момент, в който продавачът  от  магазина заключи вратата пред нас. Недоумявах, ЗАЩО? Защо хората постъпват така…? Вече всички знаем защо. Само защото бяхме роми. Просто някой не ни харесва, не харесва присъствието на група млади роми. Не му останахме длъжни и скоро всички ще разберат.

Благодаря на “Арете”, че показах какво мога всъщност и какво съм ,ние ромите можем много!

Лекциите, които имахме бяха свързани с ромската история,култура и традиции,

права на човека и дискриминация и стереотипи и предразсъдъци

от всички тези теми научих по-много!

Ще се радвам да бъда отново  част от лагера, но този път като успешен лидер!

Едно огромно Благодаря на Радост, Райчо и Христо, че ми дадоха тази възможност да бъда част от лагерът “Заедно напред”. Това, което преживях никога няма да бъде забравено!

Не забравяйте! Вярвайте в мечтите си и никога не се отказвайте от тях, защото няма невъзможни неща.

Обичам ви!

Сиена Валентинова