20 000 причини да извикаме “Успяхме”!

 Усмихнете се! Направихме го както се уговорихме – празник. “Весело и отвсякъде се чува музика”. Мой близък казваше: “Музиката е най-добрата ми приятелка, никога не ми изневерява”. С музиката можеш да правиш любов, можеш да  плачеш, да се смееш, да я смесваш, дори да я забравиш, да я захвърлиш, но тя пак се връща, усмихната през сълзи и ти носи най-топлите аромати.

Събрахме се…с музиката. Прочетохме и стихове, разказахме и за нас, ромите. Тя знаеше всичко: и за децата ни, и за сватбите ни, за прашните улици и мъката и болката и всичките ни радости.

С две думи направихме VI благотворителен концерт. Залата се пръскаше от усмивките на момичетата и момчетата, дошли да покажат, да се покажат, да се заявят, да запълнят празните столове и кьошетата, да срещнат очите на дарителите и да стиснат ръцете им. Поздравиха гостите си с поезия, музика и танц – валс. Да, валс. Учим  Европа, защото няма Европа без ромски музиканти, “Няма Европа без тези тамбористи, без тези трубачи и без тези гении”. И, за да затвърдим думите поканихме духов оркестър – Брас бенд “Ромален”. Пристигнаха момчетата от Сливен, водени от Панайот, кръстен на дядо си и наследил прякора Татако. Дядо му е основател и водеща фигура в оркестър “Белите лебеди”. Пристигнаха като циганите на Маркес – носеха най-новото, най-модерното и държаха на най-доброто. До последната секунда преди започване на концерта не се примириха със звука в залата. И в края… магия. Случи се така както го искаха, така както го искахме – кристално чисто, живо, в хармония с  тържеството на думите, изречени преди тях.

“…тези…дето правят. Те помнят. И гласовете,                                                                                                                                                                       и ръцете, и имената ни. Помнят и                                                                                                                                                                              пътищата, по които сме дошли.                                                                                                                                                                                                Знаят махалите ни. Прашни и живи,                                                                                                                                                                                      пълни с деца и музика.”

“(С)мисъл за утре”, така стигнахме до шестия спектакъл. Отново се насладихме на гласа на Нено Илиев. И този път не пропусна да го направи за каузата. Изпя най-тъжната песен на Шабан, Шабан който тази година беше признат пред света и го представиха в музея на джаза в Ню Орлиънс. Поставиха го до най-големите -Джеймс Браун, Рей Чарлз и Сачмо. “Мастърпийс”, водени от вокалния педагог Георги Янков отново изправиха залата на крака. Бурни аплодисменти имаше и за Стоян Стоянов, чийто стихове засилваха  любопитството към ромската поезия и неочакваните изпълнения на пиано.

Все поводи да кажем “Тук сме”.

Този път имаме и 20 000 причини да извикаме “Успяхме”! 20 хиляди причини да кажем “Благодаря”! Благодаря, че вярвате и с присъствието си доказвате, че правим всичко (С)мисъл за утре. Цялата тази експлозия от емоции нямаше как да се случи без безусловната подкрепа на ЛИДЛ България. За трета година те застават в подкрепа на образованието на ромски младежи.

В кампанията за стипендии на студенти и ученици, до този момент събрахме 20 хиляди лева.

Събирането на средства продължава и на Платформата.бг