Историите на две дами за едно преживяване!
“Арете” или както го наричаме ние – СЕМЕЙСТВО
Историите на две дами за едно преживяване!
- 27.07.2024
- Posted by: Hristo Hristov
- Category: Uncategorized @bg

Здравейте, аз съм Екатерина Антонова и съм от София!
Направо започвам… Още в секундата, когато получих обаждане, че съм приета, започнах да се вълнувам.
По-рано, през месец април бях участник в IX Национален лагер за момичета от ромски произход. Никога няма да забравя колко бях развълнувана и несигурна, когато ми звъннаха и ми съобщиха, че съм одобрена. Този път не се страхувах, беше радост и вълнение.
И така дойде и деня на пътуването. Запознах се с всички. Честно казано, не запомних имената им първия ден. Всички бяха много развълнувани и готови за приключението, в което ще се впуснат.
Пристигнахме в хотела, настанихме се и беше време за първата ни лекция. Всеки от нас се представи и се разделихме на няколко групи. Лидерът на моята група беше Яна. Тя е прекрасна, работата ми с нея винаги беше приятна и забавна. След разделянето на групите имахме за задача да си измислим мото, лого и име на групата. Нарекохме нашата група “STAR”.
Вторият ден беше страхотен. Имахме лекции за комуникация и работа в екип. Райчо водеше лекцията ни за ромската култура, обичаи и традиции. За мен това беше една от най-интересните лекции. Всяка група имаше за задача да пресъздаде различен ромски празник, ние пресъздадохме Василица.
На третият ден говорихме за стереотипи, предразсъдъци и дискриминация. Научих, че не трябва да съдим хората по това, че са от различен етнос, пол, сексуална ориентация и др. Всички ние сме хора и заслужаваме да показваме това, което сме, без да се страхуваме.
На другия ден прекарахме лекции, в които научихме как да създадем собствен бранд.
Петият и последен ден, беше най-емоционалният ден за всички ни.
Имахме изключително интересни лекции, свързани с лидерство и менторство. Последната ни сесия беше разтърсваща, тогава разбрахме колко много ни сплоти този лагер и че всъщност вече не сме просто непознати, а сме едно голямо семейство. Направихме мрежа, която започваше от Радост. Не мога да кажа повече, но когато Христо избра мен не знаех как да реагирам! За мен Христо е един от най-страхотните хора, които познавам, той винаги повдигаше настроението и обръщаше внимание на всеки един. Интересното е, че нашата мрежа започна от Радост, в средата бяхме Христо и аз, а накрая завърши при Райчо! Както Боги отбеляза, въобще не е съвпадение. Ние сме семейство и имаме хората, които ни пазят от всички страни и ни помагат да се развиваме!
По-късно ни предстоеше една страхотна вечер, изпълнена с много емоции и церемонията Мис и Мистър “Заедно напред”. Някои от нас представиха различни таланти. Всеки един беше оценяван от уникално жури – нашите лидери. Уви, това беше последната вечер, прекарана с тези хора…
На следващия ден отпътувахме, но всъщност никой не искаше да си тръгва. Пристигнахме в София и се сбогувахме. В очите на Радост, Райчо и Христо виждах топлина. Те винаги са насреща за нас и никога няма да се откажат, докато не ни превърнат в хората, които ще разбият стереотипа за ромите.
Дерзайте, млади хора!
Покажете, че и ние ромите също можем.
Мечтайте!
Всички мечти са осъществими, само трябва амбиция и усилия.
Гордейте се с това, което сте!
Благодаря на всички, които бяха част от това приключение!
***
Здравейте, казвам се Зорка Грозданова!
И зз съм сред участниците в Първи Национален лагер “Заедно напред” 2024!
Разбрах за “Арете”, когато заедно с фондация “Конкордия” бяха в моето 59 ОУ “Васил Левски”, гр. София.
Там те дойдоха със Славка, студент в първи курс “Лекарски асистент” в Медицински университет София. Там тя разказа своята история. Разказа за уредените бракове, за натиска на съседите, на близките, на семейството. Радост също ни разказа, тя се откри пред непознати деца, които току-що бе срещнала. Разказаха ни как лагерите променят съдби. Както лагерите “Заедно напред” са променили живота на Славка.
Спечелиха ме. Аз виждах две успешни дами, които създават своите успехи. Когато приключихме, първото нещо, което направих, бе да отида в офиса на “Конкордия”, които ми помогнаха с кандидатстването. Скоро след това ме приеха.
И така неусетно дойде време за лагера, където се запознах се с много нови хора – амбициозни, целеустремени, търсещи развитие, позитивни хора с чисти души. Готови да правят добро и само добро. Готови да сбъдват мечтите си и да покажат на всички, че могат, че нищо не може да ги спре.
Научих, че работата в екип е това, което ни прави общност. А също и за комуникацията, добрите намерения, смелостта, толерантността,приятелството, уважението и разбира се – усмивката.
Научиха ни да следваме мечтите си и да полагаме труд за тях.
Всичко беше чудесно! Усетих своя момент. И аз като Славка открих себе си пред всички. Разказах историята си, а те ме приеха. Точно това ги прави мое семейство. Плакахме, смяхме се, бяхме заедно. Е, има нещо, което не ми хареса – трябваше да си тръгнем… Ех, ако можеше да не свършва…
Няма да свърши, ние оставаме свързани, оставаме заедно!
Край, това е, ние сме семейство!
Пожелавам на всички да бъдем много здрави, много щастливи и много сила за постигането на целите ни!
Ще успеем, никой от нас не е сам!
Благодаря на “Арете” и на всички участници в лагера за всичко преживяно!
Вярвам, че някой ден отново ще се срещнем, но този път, всеки един от нас ще е реализирал мечтата си.
ОБИЧАМ ВИ!