"Споделеност" - така ще се запомни IX национален лагер за момичета
Малки стъпки към успеха
"Споделеност" - така ще се запомни IX национален лагер за момичета
- 15.04.2024
- Posted by: Raycho Chaprazov
- Category: Uncategorized @bg
Казвам се Михаела! Студентка съм в Югозападен университет ,,Неофит Рилски”, гр.Благоевград, специалност ,,Туризъм”. Срещнах се с “Арете” на IX Национален лагер за момичета и останах впечатлена, впечатлена от историите на момичетата, историите на Таня, Ели и Веси, впечатлена от Радостина, Райчо и Христо за това, което правят! На този лагер разбрах как изглежда успялата жена и колко е труден пътя до върха. Запознах се с много различни и уникални момичета, които наистина обикнах само за два дни. Имаше истории, които ме разтърсиха и ще останат в съзнанието ми. За Маги, Мила, Веси, Ели и Таня мога да кажа, че са огромен пример за нас. Те са успели жени, които не са се отказали, въпреки трудностите. Раздават позитивизъм и много усмивки, което те кара да се чувстваш добре в присъствието им. За екипа на “Арете” ще кажа, че много се радвам, че има хора като тях, които виждат потенциала в теб и ти помагат да се развиваш. Въпреки малкото време разбрах, че те имат огромни сърца, изпълнени с любов. Радост е пример за всички ромки. Тя е разбила всички стереотипи за ,,момичето от махалата”. Харесва ми това, че колкото е борбена, толкова е и емоционална. Не се страхува да покаже емоциите си и да заплаче, защото аз мисля, че успелите жени не са роботи без чувства, напротив успелите жени показват колко е трудно, но въпреки това се борят до край! Благодарна съм, че имах възможността да бъда на лагера и да се докосна до това уникално преживяване, благодарна съм, че се запознах с Арете и се надявам те да са промяната в нашата красива общност!
Михаела Михайлова
“Arete” (от гръцки): Бъди най-доброто, което можеш да бъдеш; достигни своя най-висок човешки потенциал. Името на организацията говори само за себе си. Не го казвам, защото сега съм част от тях. Казвам го, защото в рамките на 3 дни те успяха да го докажат пред мен. Ние бяхме 25 момичета. Всяка с различна история, с различен характер, на различна възраст и най вече с различен поглед към бъдещето. Всички бяхме толкова различни, но и в същото време толкова еднакви. Не мога дори да го опиша с думи. Това е невероятно преживяване, което имах възможността да изживея благодарение на гласуваното доверие от главните членове – Радостина, Райчо и Христо. Огромно БЛАГОДАРЯ!
Аз съм студентка в трети курс в специалността „Предучилищна и начална училищна педагогика“ и мисълта, с която тръгнах, бе „сега ще видя до колко аз самата съм успяла и дали всъщност съм успяла“. Очаквах да има лекции за това как да се ориентираш коя е правилната професия за теб, която да ти носи удовлетворение и какво се прави в отделните професии. Разбира се, имаше това, което очаквах и доста, което не очаквах.
Маги и Мила бяха първите успешни дами, с които се запознахме. Те не само показаха какви са пътеките, по които се очаква да преминем, за да достигнем до успеха, но и донесоха със себе си нещо повече…любимото ми – емоции. А като говоря за емоции няма как да не спомена за Ели, Таня и Веси. Със своите истории те ни показаха какво всъщност е преминаването през тези пътеки. Трудно, но не и невъзможно! Човек може да постигне всичко, стига да вярва в него.
Благодаря, че отделихте от времето си за нас, че дадохте всичко от себе си да съчетаете полезното с приятното и че ни се доверихте и ни разказахте историите си.
Но чуем ли съществителното име „емоции“ няма как и да не споменем още една доказала се личност. Тя е пример за много млади момичета като мен. Тя е Радостина Чапразова – директор за България на младежка фондация „Арете“. Уникална жена. За краткото време, в което бяхме заедно, успях да усетя, че е кълбо от емоции. Много силна и в същото време много чувствителна. Желаеща да знае повече за нас, оценяваща това, че някой излиза от черупката си и решава да сподели, макар и малко от историята си. Когато ни гледа, погледът й е майчински. А какво може да иска една майка за детето си освен най-доброто.
Благодаря за това, че се раздадохте не на 100%, а на 1001% и най вече, че вярвате в нас!
А колкото за мен ще кажа само – Да, успяла съм! Това не е края, мога още и го вярвам.
Не спирай да мечтаеш, но и да сбъдваш мечтите си!
Тонита Йосифова