Следвай мечтите си!
Денят дойде неочаквано бързо
Всеки човек има свои цели и мечти в живота.
Пътят към една мечта не винаги е лесен, но не трябва да се отказваме, а да сме постоянни и упорити по пътя към успеха, въпреки всички препятствия или малки загуби.
Аз съм Анелия Христова. Ученичка съм в 12. клас в СУ ,,Отец Паисий”, с. Медковец, с профил ,,Софтуерни и хардуерни науки”. От много малка мечтая да стана адвокат и да бъда полезна на обществото, да бъда пример на всички около мен. Въпреки това, оставих в списъка си с желания и други възможности за избор на професия отворен, с надеждата, че ще съм сигурна какво искам да работя в бъдеще. Защото всички знаем, че когато растем, мислите и желанията ни се променят.
Установих, че правото наистина е моето призвание. Как? Бях част инициативата ,,Прокурор за един ден 2024″. Вълнувах се изключително много, но в същото време се притеснявах, защото за първи път ще се срещна с отговорностите на мечтаната ми бъдеща професия.
Денят дойде неочаквано бързо.
За мен, обаче, всичко започна ден по-рано, защото трябваше да пътувам до София. За съжаление, има причина нашият регион да е най-бедният в Европа. Пътуването е дълго и уморително. Вечерта не спах добре, притеснявах се. По пътя към офиса се срещнах със Злати. Когато пристигнахме пред вратата, отвътре се чуваше смях, музика, закачки. Видях се с всичките си приятели, които ще виждам, след като ме приемат в университета. Аз ще бъда приета!
Тръгнахме. Пред сградата на Съдебната палата се видяхме с Блага, колегата менториран и нашия ментор – Наталия. Бърза прегръдка с думите: “Моите момичета!”
В този ден влязох за първи път в Съдебната палата – сграда, която съм гледала само по телевизионните канали. Всички се притеснявахме, но не бяхме сами. Почувствах се уверена и готова. Посрещна ни Калина Гайдарова, основният двигател на инициативата. Настаниха ни в най-голямата зала – зала “Тържествена”. Бързо започнахме.
Ким Холдън от Кралската прокурорска служба и Владимир Николов, Председател на Асоциацията на прокурорите в България ни приветстваха с насърчителни думи. Вече разбрах къде се намирам и с какви хора имам възможността и честта да се срещна днес.
Доц. Ива Пушкарова /още в началото се представи с малко име, но не мога да се обърна към нея по друг начин/ ни попита: “Защо сте тук днес?” Трябваше да отговорим с една дума. Как? В душата ми се борят радост, притеснение, неувереност, желание, а в ума ми: възможност, цел, образование, мечта… Избрах думата “опит”.
Мина и жребия за роля в симулацията. На мен ми се падна да бъда адвокат – точно това, което исках.
Запознаха ни с казус за домашно насилие между Красимир и Владислава. Владислава нанесла удар в главата на Красимир. В техните роли влязоха студенти от Софийски университет “Св. Климент Охридски”
Симулацията започна и всеки от нас влезе в роля.
Адвокати бяхме аз, Славка, Васи и Яна.
Съдииският екип:
Юри, Блага и Руни.
Прокурорите – Наталия, Жаси, Злати и Вержи.
Всеки отбор си имаше помощник. Нашият беше адв. Диляна Гитева. Отбор прокурори имаха своя в лицето на г-жа Ралица Първанова, прокурор по наказателни дела в Софийска районна прокуратура.
Разпитахме и изслушахме двете страни подробно за проблема между тях. Разбрах, че ще бъде трудно, защото с моята група трябваше да сме готови да защитаваме всяка от двете страни, тъй като не знаехме кого от двамата, прокурорите ще обвинят.
В крайна сметка прокурорите взеха решение да обвинят Владислава, тъй като тя предприема действия по физическа саморазправа. Адвокатите се хвърлихме в защитата на Владислава. Красимир е тръгнал към нея, обезумял и готов да нанесе поредния удар, както е зверствал с други преди нея. Владислава беше жертвата. Както е Дебора от Стара Загора, както е Белослава от Перник, както е малтретираното 5-годишно момче.
Съдиите отхвърлиха обвиненията срещу момичето и я оневиниха, защото е действията й са били самозащита.
Успяхме!
Когато приключихме, тръгнахме към Резиденцията на британския посланик в София. Празнувахме победата!
Самият посланик – Н. Пр. Роб Диксън ни поздрави и изказа своето признание към нас.
Уау!
Какъв ден!
В ролята на адвокат разбрах, че трябва да имам реалистична оценка за случая въз основа на фактите и закона, да умея да съветвам клиента си за правата му.
Благодарна съм, “Арете”, че имах честта да разбера как протича един работен ден в съдебната зала! Сега съм още по-мотивирана да продължа образованието си в сферата на правото и вярвам, че един ден ще бъда успешен адвокат.
Моят съвет: Не се отказвайте при първата трудност, вярвайте в мечтите си и продължавайте напред, независимо от всичко!