Чудесата на Коледа
Ние ще умножаваме добрината! Младежите сме светлината!
Здравейте, аз съм Юри, студент в първи курс “Предучилищна и начална училищна педагогика” в Софийски университет “Св. Климент Охридски“ и член на Младежки съвет „Арете“. Обичам да помагам на хората и вярвам, че всеки от нас трябва да помага на тези които имат нужда! Трябва да сме добри и задружни и да се борим за по-добро бъдеще!
Днес с Жаси ще Ви разкажем за третата ни национална инициатива тази година. Още преди Петия ни Благотворителен концерт, получихме обаждане от Веселина от фондация BCause, както я наричаме. Тя ни разказа за една благородна инициатива, която организират с платформата Glovo. Идеята беше преди коледните празници да раздадем пакети с дълготрайни, хранителни продукти и козметика. Нашата роля, заедно с другите организации, бе да издигнем инициативата на национално ниво. Последва бърз разговор с координаторите на доброволческите групи и действаме.
Планът беше готов!
Първата стъпка – да вземем даренията от офиса на Bcause и да ги пренесем в нашия офис. Отне 3 часа и 2 курса. Добре, че и двата офиса са в София. Добре, че доброволци ни чакаха в офиса. Прибрахме се късно, а на другия ден тръгвахме рано.
Вторият ден от нашата мисия започна със ставане в 5. Малко позакъсняхме, признавам (по вина на Христо), но сутрешния лед по колата се разбива трудно. Оправихме се бързо, пихме по едно кафе и закусихме с вкусна баница, натоварихме колата, усилихме музиката за още повече настроение и потеглихме към доброволческите ни групи в Медковец и Арчар.
И се започна. Дъжд, мъгла, дупки и тежък трафик. Имах и онлайн изпит, първият ми в университета. Как се взема изпит, докато си на автомагистрала “Хемус” и те брули тропичен дъжд, алпийски сняг и сливенски вятър? Няма как да не опитам всичко, правя нещо, толкова красиво…
Стигнахме в Медковец в ранния следобед. Доброволците ни бяха още на училище. На входа бяхме посрещнати от малки футболисти, объркани погледи и любопитство от всички. Влязохме в училищния двор и случайно се натъкнахме на един от доброволците ни, след което влязохме в сградата. За първи път видях училището. Беше доста шарено и изпълнено с ученици от всички възрасти. Коледно настроение се усещаше навсякъде. Часът още не бе приключил и затова изчакахме в коридора. Училищният звънец се чу навсякъде и всички деца излязоха. Веднага видяхме нашите доброволци. След прегръдките и бързите пожелания се отправихме към задния вход на училището, там ни чакаше автомобилът, натоварен с даренията. Момчетата като кавалери взеха по-тежките кашони и оставиха на момичета по-леките.
След разтоварването на даренията колата ни стана една идея по-лека. Поговорихме си с дванадесетокласниците за матури, кандидадатстудентски изпити и университети. Въпреки че повечето от тях са отличници, те се притесняват изключително много. Защо най-подготвените са най-неуверени?
Продължихме с шеги и закачки, но дойде време да продължим към следващата ни група – Арчар. Но преди да тръгнем към тях си взехме по една прегръдка, радостна усмивка и пожелания за Весели празници.
Пътят до Арчар не беше много дълъг. Докато стигнем до там се наслаждавахме на прекрасната панорама и си говорихме за образователната система в България. Стигнахме до Арчар в късния следобед, изчакахме доброволците да дойдат с кола, за да вземат даренията. Бяхме посрещнати от радостни усмивки и искри в очите! И хайде – разтоварване на едната кола и товарене в другата. Готово! Нашата част вече бе изпълнена!
Доброволците бяха развълнувани да ни покажат техния „Райски кът на толерантността“ – засадени цветя, храсти и дръвчета в двора на училището, за да направят училището приятно място за всички, приятно място, в което да ходим с удоволствие! Дано да има повече такива училища…
Тръгнахме си леко изморени, но и заредени с много емоции за утрешния ден.
Само да добавя, че си взех изпита!
***
Благодаря ти, Юри! Сега поемам аз!
Казвам се Жасмина Цветанова, студент във Висше училище по застраховане и финанси и член на Младежки съвет “Арете“.
Мотивът да участвам в тази благотворителност е мисълта, че доброто се умножава!
През третия ден от инициативата посетихме софийския квартал „Факултета“, град Дупница и град Сапарева баня. И ние позакъсняхме, (пак по вина на Христо), но както знаете Дядо Коледа също не е особено точен. Славка дойде с нас, въпреки че сутринта беше в спешното за алергична реакция от условията в общежитието. Какви условия, какво чудо? Тръгнахме. Навлизайки в квартала, пейзажът се промени. Имах смесени чувства. От една страна бях възмутена от управата на държавата от гледна точка на това, че не предприемат никакви мерки да осигурят инфраструктура и събиране на отпадъците. А от друга бях и удовлетворена от факта, че ще зарадваме семейства в нужда! Чувството да си отритнат от обществото и да нямаш равен шанс е ужасно! Поради тази причина ще продължавам да помагам, за да има видима промяна!
Връщам се към същественото. Ех, не мога! Много ми се иска да не се мразим, да не се отритваме! Разликата, правена от векове, афектира върху ценностната ни система и това само може да ни вреди. Вреди на обществото, вреди на хората! Не смятам да продължаваме така! Вярвам, че предстои период, в който повече млади хора, ще повярват в себе си и ще постигнат своите мечти!
И пак да се върнем към историята. Докато разтоварваме шейната на Дядо Коледа, срещнахме много хора, които чакаха с трепет даренията. Смятаха, че ще ги раздаваме сега, а координаторите решиха, че в един и същи ден ще се раздават във всички населени места – ще бъде национална инициатива. Много добронамерени шеги и много различни въпроси получихме от хората. Приеха ни веднага. Разбраха, че се опитваме да разпространяваме добро. Уви, всеки хубав момент има своя край. Настъпи време да потеглим към по-отдалечените места, за да умножим радостта.
Тъкмо тръгнахме, когато проф. Анушка Димитрова, ментор на Славка, се обади, за да каже, че е намерила нова стая за нашата студентка. Върнахме се до офиса и Славка тръгна, за да се увери, че ще има къде да живее.
Качихме се на магистралата и мислите в главата ми се бореха коя да вземе превес. Равнопоставеност, образование, дискриминация, омраза, условия… Откъде тръгва всичко?
Стигнахме Дупница и координаторът на доброволческа група ни посрещна с огромна усмивка и дълги речи. Оставихме даренията в местното читалище – хранилището на науката. Определено отново не добре свършена работа от страна на управата на държавата. Светилото на образованието оставено да се превърне в руина. Подобна гледка кара всички нас да се замислим къде сбъркахме и защо мозъкът ни е позволил на доброто в нас да се скрие в някой тъмен ъгъл. Силно се надявам подобен случай да не е обичаен и за останалите читалища. Разбрахме, че в един ден работят по две инициативи едновременно. Едната беше тази, а другата бе също толкова красива. “Помощ за малкия Виктор!” – чувахме от тях на всяко второ изречение. Има надежда добрината да е на светло при повече и повече хора! Ние ще умножаваме добрината! Младежите сме светлината!
Последната ни спирка беше Сапарева баня. Бяхме топло посрещнати и от останалата част на Доброволческа група „Дупница“. Бащата на едно от момичетата бе кавалерът, който помогна с тежките кашони. Видях желанието им за развитие, а това от своя страна доведе до решението ми да стана ментор на един бъдещ студент!
Определено мога да кажа, че беше изключително поучаващ и зареждащ ден за мен!
Надявам се все повече ромски деца да осъзнаят колко е ценно времето ни тук на земята и как ще решим да го изживеем! Пожелавам на всички тях да сбъднат своите мечти, както ние с Юри изживяваме нашите! И те на свой ред да помогнат на следващите поколения да надхвърлят очакванията на обществото за ромския етнос!
И така дойде 23-ти декември – денят на даряването! Няма да бъдем многословни и ще говорим със снимки! Всички заедно решихме, че няма да показваме лицата на тези, на които помогнахме!
Нека бъдем достойни, нека бъдем хора!
Медковец, област Монтана
Арчар, област Видин
Дупница и Сапарева баня, област Кюстендил
