Блог
“Пази живота, той е безценен!”
- 03.12.2023
- Posted by: Raycho Chaprazov
- Category: Uncategorized @bg
Мария Димитрова е ученичка в 11 клас, във II СУ “Никола Йонков Вапцаров” в град Монтана. Мария е част от доброволческата мрежа на Младежка фондация “Арете” от началото на тази година, когато участва на VIII национален лагер за момичета от ромски произход. Тя е един от най- активните доброволци и успешно се включва във всички инициативи. Участник във втори лагер “Заедно напред” 2023. Мария пише поезия. Днес я представяме като един от победителите в конкурс за есе на Регионална здравна инспекция- гр.Монтана- “Пази живота, той е безценен”. Мечтае да стане учител.
Животът…
Животът е най-висшата човешка ценност. Ценността , която е основата на всички други . Това е нещото , което чуваме още от ранна детска възраст , но всъщност дали го разбираме ?Вероятно,не! Обикновено много рядко се замисляме колко ценен и скъп е животът, който ни е даде и го оценяване чак когато се изправим пред опасност. Чак тогава се замисляме и осъзнаваме , че всъщност всеки ден сме подложени на опасности. Мислим се за безсмъртни. Смеем се на думите “пази се” и все си мислим ,че лошото няма как да се случи точно на нас . Искаме бързо да пораснем,а когато го направим искаме пак да станем деца. Според мен безценно е всяко време, в което живеем истински . Всеки миг , в който сграбчваме живота и го живеем го по своему. За мен истински живот е не онзи, в който живеем клишираното на ръба, а онова съществуване ,в което сме щастливи, неподправени и с хората , които обичаме. Все по – често обаче се правим на това, което не сме, защото по този начин изглеждаме готини, вървежни и интересни. Тогава пристъпваме себе си, възпитанието си и своите вярвания. Изведнъж решаваме , че честта и достойнството ни могат да почиват една вечер,а ние да станем “готини”. Да станем ,, модерни “, сливайки се с останалите, които са дали почивка на морала си. Става ни приятно да ни забелязват, тръгваме с лоши компании, намираме приятели с проблеми и самите ние живеем на ръба като тях. Готино ни изглежда да живеем на ръба, гледаме надолу и смятаме, че сме велики и че можем всичко…, а можейки всичко, ние опитваме всичко: наркотици, алкохол, сексуални отношения с непознати. Без много да му мислим без да чувстваме.., но няма проблем, нали днес ценностите ни са в почивка… А, докато те почиват, докато действаме под влияние на емоции идват и зависимостите, болестите и проблемите . Не се замисляме и ставаме наркомани, не разсъждаваме и хващаме ХИВ-чрез игли или СПИН – чрез сексуални контакти. И още по-лошо… ние, нали сме велики, не ходим на лекар, не мислим за болести, за нас това е изключено заболяване… и не се изследваме. Разбираме късно. Ценностите и разума вече работят, но е късно. Те са се включили тъкмо, когато трябва да признаем грешката си, да се лекуваме и да търсим помощ. Но идва срамът, след това отричането, а понякога и смъртта. И тук срамът е най – малкият проблем , той минава … и не бива да е причина да ни е страх да си признаем за болест, за която ако не вземем мерки няма да мине . В такива ситуации трябва да помислим не само за себе си , но и за хората около нас . За онзи хора , пред които сме истински и честни , за онзи хора , които се молят да сме добре и вярват в нас и за онзи , които ще дойдат за да ни научат още повече да ценим живота си да му продаваме смисъл . Това е моментът, в който трябва да спрем да отричаме грешката си и да опитаме да я поправим без да се страхуваме, за да не не стигнем до момента , в който няма връщане. Моментът, в който изпускаме живота от ръцете си и губим всичко заради самозабрава и страх . Нека не стигаме дотам . Нека разберем, че дори за минута не трябва да спираме да ценим и пазим живота и здравето си ! Нека изключим от календара този почивен ден на ценностите и морала си и всеки ден да ги отстояваме . И нека не забравяме , че преди да лекуваме тялото си , трябва да лекуваме душите си, а най – доброто лекарството за душата е любовта!
Мария Димитрова