Тя не беше съгласна дъщеря й да живее с мен - аз съм от ромски произход.
Из Пловдив и назад
Тя не беше съгласна дъщеря й да живее с мен - аз съм от ромски произход.
- 14.09.2023
- Posted by: Hristo Hristov
- Category: Uncategorized @bg
Казвам се Касандра Радославова от село Буковлък, Плевенско. Вече втора година съм част от Младежка фондация “Арете”, след като бях участник в Национален лагер “Заедно напред” 2022. Малко преди лагера спечелих наградата “Прокурор за един ден” на Британското посолство. Дълго време исках да уча именно “Право”, но животът ми тръгна в друга посока и ме приеха в Университет по хранителни технологии в град Пловдив. Много се радвам, че ще уча там, защото в последния момент специалността “Ресторантьорство” взе превес.
На четвърти септември, един от малкото дъждовни и мрачни дни на това лято, тръгнах от Плевен за София и от София за Пловдив, за да се настаня в общежитието, в което по-рано бях приета. Отличниците са с предимство.
Отидох там, за да се настаня в стаята. При влизането се учудих, че момичето, с което ми казаха, че ще бъда, не беше в стаята. Там бяха само нейните родители. Докато си подреждах вещите, чувах майката да казва на съпруга си, че дъщеря им няма да изтърпи да живее с мен. През цялото време ме гледаше сякаш съм убила човек. Държах се все едно не съм чула и най-любезно им пожелах: “Хубав ден”, след което тръгнах към автогарата, за да се прибера. Такъв беше моят план.
Автобусът дойде и малко преди да се кача в него, телефонът ми звънна – обаждаше се отговорника за общежитията.
Учудена вдигнах. Каза ми, че има компютърна грешка и багажът ми трябва да се премести в друга стая, в която съм щяла да бъда сама. Трябваше да избера – те да го преместят в друга стая или аз да се върна и да го преместя. Това са моите вещи. Върнах се.
Още при влизането в стаята срещнах погледа на майката. Няма да забравя как ме гледаше. Разговаряхме с очи. Тя не беше съгласна дъщеря й да живее с мен – аз съм ромка. Аз дори не знаех с кого ще живея, дано не е като родителите си!
Докато си събирам нещата, в главата ми се връщаше лентата до преди час-два. Домакинката провери, видя, насочи ме към тази стая… пожела да имам хубав ден. Защо в момента, в който отидох, в който си оставих вещите… А, да, срещнах се с родителите. Те разбраха, че съм ромка.
Признавам – не успях да спра емоционалността си. Взех решение – бях убедена, че повече няма да стъпя там. Няма да се върна в общежитието, нито в Пловдив. Подписах се, че се отказвам от общежитието и си тръгнах.
Върнах се към София и от там за Плевен.
Мислих много. Реших, че не мога да допусна някой друг да решава моята съдба, не можех да загърбя труда, който аз и моите учители положихме през последните пет години само заради изказване на човек, който не ме познава.
Реших, че ще уча в задочна форма. Тогава писах на Райчо без да му споделям какво се е случило. Не след дълго се чухме и разказах всичко.
Направих си равносметка. Това, което се случи в общежитието ме накара да направя един от най-важните избори в живота си – да остана в зоната си на комфорт и да се откажа от следването или да поема по пътя на непознатото и новото. Аз трябваше да съм в университета. Аз трябваше да бъда в Пловдив. Събрах смелост и сили да се върна още по-мотивирана, по-целеустремена и по-уверена.
“Това което не ни убива, само ни прави по-силни!”
Реших, че ще се върна в Пловдив, но вече нямах общежитие. Въпреки това, реших, че отивам. Ще остана на хотел, ако трябва и после ще мисля. И хайде пак – от Плевен за София и от София за Пловдив.
Още докато бях в София, разбрах, че Райчо се е свързал с бъдещия ми академичен ментор – доц. Иван Обрешков, който прие ситуацията сякаш се беше случило на най-милия му човек. Той дойде пред хотела, където бях отседнала и беше цял ден с мен. Не ме остави, докато не се увери, че се настаних наново в общежитие на университета.
Сега вече съм студент в редовна форма на обучение, на много по-добро място съм от предното общежитие и имам страхотна съквартирантка.
Райчо… освен, че през цялото време ме наставляваше, но той ме запозна и с доц. Обрешков, който ми показа от първата ни среща, че е един добър, позитивен, топъл и усмихнат човек, който се радвам, че вече познавам и нямам търпение да работим заедно!
Благодаря Ви!
За всички останали – Now watch me!
“Академично менторство” се изпълнява в рамките на програма “Образователен и информационен център”, по проект “Възможности за лидерство, образование и успех на ромите IV”, който се финансира от фондация „Тръст за социална алтернатива”. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на Младежка фондация „Арете“-България и не отразяват непременно вижданията на фондация „Тръст за социална алтернатива“ или нейните партньори.