За първи път усетих... Усетих и разбрах що е то дискриминация!
Хората си мислят, че сме заплаха за тях!
За първи път усетих... Усетих и разбрах що е то дискриминация!
- 30.08.2023
- Posted by: Hristo Hristov
- Category: Uncategorized @bg
Блага:
Дискриминацията възниква от връзката на хората със стереотипите. Стереотипите се дефинират най-точно като «асоциация между група(и) и характеристика(и), приписвана (и) на тази група(и)”. Стереотипите са противоречиви и често съдържат елемент на неточност или пристрастност. Това описва ситуацията, която ни се случи по време на националния лагер “Заедно напред” 2023.
Юлия:
За първи път бях част от семейството на “Арете”! Толкова емоции и спомени създаваме заедно, за което много се радвам!
В една от почивките решихме да отидем до един супермаркет, който ни беше много близо до хотела. Пред магазина, заедно с нашите лектори и лидери се уговаряхме, да влезем по четирима в магазина, тъй като вътре е доста тясно, но ни посрещна нещо, което ни изуми.
Блага:
Продавач-консултантът затвори вратата пред лицата ни като в последствие заключи. Всички бяхме в шок от ситуацията, в която се намирахме, но за жалост не ни бе чужда.
Лъчезар:
На продавача не му хареса, че сме роми и ни отказа достъп до магазина.
Юлия:
Учудихме се всички, започнахме да се гледаме и да се питаме: “Защо?”
Жасмина:
Да заключат вратата на хранителен магазин под носа ти е толкова огорчаващо… Действието на продавача беше крайно обидно. Накара ме да се замисля на какъв принцип човек действа..
Блага:
Намерихме друг магазин. По пътя до него, всички обсъждахме ситуацията и всеки изрази наранените си чувства от случката.
Юлия:
Чувствах се ужасно, затова, че мъжът заключи магазина, когато ни видя. За първи път усетих… Усетих и разбрах що е то дискриминация! Ние бяхме отхвърлени с едно завъртане на ключ. Беше грозно.
Лъчезар:
Чувствах се унизен и обиден от този дискриминационен акт.
Жасмина:
Почувствах, че нямам пълните права като гражданин на Рeпублика България.
Лъчезар:
Тъгата в мен растеше, докато осъзнавах, че все още има хора, които считат, че е приемливо да се преценяват хора по тяхната раса или етнически произход.
Светла:
Това не ме смути, защото знаех, че не съм различна от магазинера и че имам същите права като него.
Юлия:
Намерихме другия магазин. Без ключове, подмятания, строги погледи… Влизахме по четирима. Хората, които работеха в този магазин ни посрещнаха с усмивки, те ни се радваха и ни питаха от къде сме и какво правим в Банско. След като си напазарувахме всички, служителите на магазина ни подариха шоколад, като за награда и за това, че сме клиенти… Две противоположности – от една страна хора, които ни се радват, а от друга хора, които се уплашиха от нас. Защо? Трябва ли да бъдем дискриминирани за това, че сме роми?
Блага:
Няколко дни по-късно, с групата отново искахме да идем до магазина, да му дадем втори шанс. Досещате се накъде отиват нещата, нали? Е, познахте. Абсолютно същата реакция…
Светла:
Вратата беше заключена пред очите ни, отново.
………………………………….
Блага:
Недопустимо, брутално и унизително отношение.
Жасмина:
Това са случи на нас, на всички нас…
Блага:
Последният ден от лагера, станахме свидетели на различна случка пред същия магазин, но този път бяха младежи, които не бяха роми. Вратата за тях бе широко отворена. Проблем, че са група от 20 човека не съществуваше при тях. В този момент чувството ми за справедливост надделя и не можах да сдържа думите, които дни наред потисках дълбоко в себе си.
Светла:
Надъхах се и исках да видя къде точно е проблемът му, затова заедно с участници от лагера решихме да заснемем видео. Беше идеален момент, защото пред магазина имаше друга група, която беше допусната.
Блага:
Трябва да се научим да защитаваме себе си и да не ни е страх да заемем позиция в даден казус, дори това да ни коства неодобрение. Смело напред влязох в магазина. Исках обяснение и адекватна аргументация от отсрещната страна. Останалите бяха плътно зад мен.
Светла:
Когато влязохме, той се стъписа…
Юлия:
Защо не получаваме никакво уважение и хората си мислят, че сме заплаха за тях?
Ние просто искахме да пазаруваме както всички останали!
………………………………….
Жасмина:
Не смятам, че подобно действие е редно, само защото сме роми.
Юлия:
Не съдете хората по външния вид и техния произход!
Всички сме хора!
Не бъдете егоисти, расисти и хора, които се опитват да настъпват нас ромите, за да се издигнат!
Това не е човечно!
Блага:
“Аргументите” на магазинера, дори не подлежат на коментар, абсолютно безумие и чиста дискриминация на етническа основа. Не можа да защити тезата си, станах свидетел на оправдания, неадекватно поведение и некомпетентност да защитиш собствените си действия.
Светла:
Отговорът му към една от нас:
“Вие може да сте искали да влезете, но трябва да разберете, че все пак имам някакви физиологични нужди.”
Лъчезар:
С тази трудно преживяна ситуация се засилихме като група и решихме да се борим за равенство и прекратяване на дискриминацията. Като търсим нашите права.
Блага:
Дискриминацията уронва човешкото достойнство, емоции и чувства.
Юлия:
Да бъдем единни, да бъдем хора и най-вече да бъдем човечни!
Не съдете хората по външния вид преди да ги опознаете!
Горда съм, че съм ромка и ще покажа на всеки и всички, че ние можем също да бъдем успешни и добри хора.
………………………………….
Тази публикация се реализира по проект „Youth RIGHTS – Romani Identity, Grass-root Humanity, Tolerance and Social strength/ Младежки ПРАВА – ромска идентичност, хуманност, толерантност и социална сила, финансиран от Minority Rights Group Europе (MRGE) в рамките на проект MARIO с финансовата подкрепа на програма „Граждани, равенство, права и ценности“ (2021-2027) на Европейския съюз (ref: 101091387)
Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на Младежка фондация „Арете“-България и не отразяват непременно вижданията на Minority Rights Group Europe (MRGE) или техните партньори.