Направихме мрежа, мрежа от приятели и съмишленици
Беше един горещ следобяд, бях с приятели навън, когато телефонът извибрира. Беше Христо от Младежка фондация “Арете”. Каза ми, че едно от местата на втория Национален лагер “Заедно напред” е мое. Бях много щастлива и развълнувана за това, което ме очаква.
Пътувах от Кюстендил до София с влак. На спирка ,,Радомир” се качи един от участниците на лагера – Ангел. С Ангел се познаваме от четвъртия благотворителен концерт, организиран от Младежка фондация ,,Арете’’. Говорехме си по пътя, смяхме се и стигнахме на ЖП- гара София. Срещнахме се с другите участници и потеглихме към Банско.
Когато пристигнахме и се настанихме имахме само 20 минути да се оправим и да се качим към залата. Аз споделях стая с Теменужка – едно много срамежливо и притеснително момиче от Разлог.
Първият ден беше много интересен. В началото всички се представихме, въпреки това не запомних всички имена веднага. След това се разделихме на отбори. Аз бях в отбора на Емо. С него също се познавахме от концерта. Само да отбележа, аз бех водеща на концерта. Беше вълнуващо преживяване. Ние от сцената не виждахме какво се случва в залата, но после някой беше казал, че само “циганските места останали празни”. Дочувам, че и тази година се подготвя концерт…? Но да се върна на лагера. Първата задача, която имахме беше да направим най-високата и стабилна кула от дървени клечки, тиксо и хартия.
Нашата кула беше най-висока и стабилна. Такива останаха и нашите взаимоотношения вътре, в групата-здрави и непоклатими. Втората ни задача беше да си измислим име на отбора и мото. Отборът ни се казваше “Пътуващи с успеха”.
На вторият ден и може би най-изморителният, имахме сесия за ромската култура, традиции и история. Така започна нашето пътуване. Пътуване между традиции, език, култура. Предстоеше ни да научим много за себе си. Имахме сесия за стереотипите и предразсъдъците, която води Христо Панчугов, преподавател от Нов български университет. Играхме интересни игри, които ни научиха да не съдим за книгата по корицата, да се отърсим от стереотипите, заседнали в главите ни и да бъдем свободни, да отстояваме свободата си. Вечерта премина под знака на ромските традиции и празници. Отбелязахме Васильовден, Гергьовден, 8 април и накрая “вдигнахме сватба”, весела, шумна с много музика, “подаръци и пари”. До късно с нас се забавляваха и Рая и Валерия от LIDL – Bulgaria.
Третият ден, за мен лично, беше много емоционален и много вълнуващ. Сесията ни я води Христо Христов, а тя беше за дискриминацията и правата на човека. Може би от всички сесии тази ми беше любима. По време на тази сесия открих себе си и се научих да се боря за своите права и да знам, че никой друг не може и няма право да ми ги отнема. Примерите за дискриминация спрямо ромите бяха умопомрачителни, язвителни и противни на всякакво цивилизовано отношение. Дано повече хора осъзнават това. С това емоциите не свършваха. В края на следващия ден нашия отбор имахме за задача да направим плакат на тема “Не на дискриминацията”. Много се забавлявахме в процеса, направихме нещо красиво, нещо, корто задоволяваше нашите изисквания.
Петият и последен ден имахме сесия за целеполагане и себепознание. След сесията бе един от най-чувствителните и емоционални моменти за всички ни по време на лагера. Направихме мрежа от червена прежда и всеки сподели как се е чувствал и на кого ще предаде кълбото. Първа започна Радост, която предаде кълбото на мен… не знаех как да реагирам, изгубих ума и дума. На мен ми беше много трудно да избера на кого да предам кълбото…. Исках да го предам на всички, защото всички ми направиха огромно впечатление, всеки имаше своя собствена история и всички бяха уникални. До края на деня се забавлявахме. Искам да благодаря на всички, че ми дадохте възможност да ви опозная и че ме научихте на толкова много… Това бяха едни незабравими пет дни!
Вихра Емилова