Аз ще успея!
Очакванията ми за трети пореден път да бъда на лагер, бяха много вълнуващи за мен и знаех предварително, че там ще бъда на мястото, на което искам да бъда.
За всеки лагер, който следва за мен, аз много добре се подготвях, защото нямах търпение отново да бъда с младежи, които ми дават тласък нагоре и с младежи, от които имам нужда да се срещна.
Да, обаче, аз тръгвам на лагер от друга по-различна среда от тази, която ме чака там на това място. Среда, в която аз не се чувствам добре и там нямам свободата да изразявам себе си, чувствам се подтиснат и срамежлив да показвам на какво съм способен. На тези мои „приятели“ например не им е интересно да слушат за това какви права има човека на какво сме способни, защо е важно развитието ни и на мен ми е много трудно да говоря с тях на такива теми… и най-вече за образование. Те винаги ми говорят, че в това няма хляб и как само ще си загубя времето в колежа, в университета, дори в училище. Въпреки всичко, аз не им обръщам внимание, а продължавам, защото има едни други хора, на които мога да се доверя и знам, че ще ме подкрепят. Аз искам да работя, да се развивам, да помагам и да бъда полезен на хората. Така искам да се случват нещата ми занапред. Човек виждайки, че може повече, остава мотивиран да се развива и да търси най-добрата версия на себе си!
Лагерите „Заедно напред“, са наистина едно уникално преживяване, на което човек може да надгради качествата си и да оформи характер, достоен за уважение. Винаги оставам изумен от това как всеки път екипът на Младежка фондация „Арете“ успява да ме впечатли с тяхното провеждане на лагера и всички тези забавни и интересни лекции, които са в програмата. Най-много ми хареса и допадна темата: Лидерство и менторство. Там аз откривам себе си, защото знам какво търся и какви умения искам да притежавам, така че да мога да ги предавам на останалите и да помагам, за да бъдем по-добри в това, което правим.
По време на този лагер аз се чувствах много духовно изграден и изпълнен с емоция, която е за цял живот и винаги ще ми напомня за тези прекрасни мигове. Момент, който няма да забравя, колко забавно беше да играем игра, в която да построим кула с шишчета, бели листа и тиксо. Е, нашата кула остана крива, но пък от това се роди нашето страхотно име. Бяхме екип и всички се забавлявахме. За шест дни аз натрупах много спомени и не мога да ги изброя всички, но най-хубавото беше, когато започнахме да пресъздаваме традиции и вечерта на талантите, беше уникално! Аз осъзнах, че там всеки един малък момент, в който сме заедно ще ни бъде специален и започнах да ги събирам в себе си и да ги пазя, за да градим приятелство.
Аз като участник през 2021 година, видях наистина какво е да си част от тази програма и че там има хора, които ги е грижа за ромите и тяхното личностно развитие в живота. Но сега като лидер за втора поредна година виждам какво е да си по-отговорен човек и как там се учиш да се справяш при всякакви лоши и добри обстоятелства. Докато бях на този лагер аз усещах дълбоко в себе си как започвам отново да променям начина си на мислене и поведение. Сега съм мотивиран да продължа да се боря за промяна и да не спирам да израствам.
Много съм впечатлен от момичетата и момчетата от моята група „ Банги Кула“, на която бях лидер. За мен беше удоволствие да работя с толкова усмихнати хора като Стиви, Симена, Сиена, Дочка и Блага.
Да усещам тяхното желание за развитие не спираше да ме зарежда през цялото време, а аз точно това търся и ми беше хубаво да съм част от тях. Чувствам се винаги удовлетворен, когато има хора, които са на едно и също мислене с твоето, защото само така можем да търсим и да вървим заедно! Оставам с надеждата и мотивацията, че мога много повече от това, което мога сега и тези спомени с различни хора с различно виждане, способности и интерес за развитие, повдигат самочувствието ми и мотивацията да продължа напред! Радвам се, че чух много за човешките права и това ми напомня аз какъв човек съм, и че заслужавам повече от това, което имам и съм сега. На човек му е нужна малко вяра и чрез нея ще постигне всичко, но повечето млади хора у нас дори и не намират надежда в собствените си възможности. Вярата дава увереност, тя определя пътя ти. На лагера получаваме това – вяра и увереност, че можем.
Усещането, с което аз си тръгнах от лагера е просто неописуемо и останах много мотивиран да следвам мечтите си и целите в живота си. Няма да забравя никого от вас и как всички останахте толкова естествени и мои приятели. Така че моят апел към всички познати и непознати младежи е да дойдете и да станете част от нашият екип и всички заедно да извикаме:
“Можем повече!”
Ангел Ангелов