Разказ за първи национален лагер “Заедно напред” 2023
Близо 100 са младежите от ромски произход, които искаха да станат част от лагерите “Заедно напред” през тази година. Много от тях срещнахме в кампаниите “А сега накъде?”, които организирахме в училища, читалища или просто в квартала. Много от тях знаеха за лагерите от своите приятели, които са преживели “една от най-великите емоции”, както често се изразяват.
Истината е, че дните преди Първия лагер бяха “щури”, но всеки ден ни показваше, че има смисъл от лагерите, има смисъл от менторството, има смисъл от срещите, разговорите, има смисъл от нас – има смисъл от “Арете”.
През последните 10 дни, от двадесет младежи получихме най-хубавата новина:
“Приеха ме! От септември съм студент! Благодаря за всичко!”
Зад тези думи стои много труд. Техен труд, а не наш! Те вярваха в мечтите си и се бориха за тях, а ние сме само малката капка смелост, която им трябваше!
Първият лагер беше в ход и 30 младежи чакаха червенето квадратче на календара да стигне до 17-ти. И ние се вълнувахме, но следваше записване на много кандидат-студенти. Дори и в последните 30 минути преди тръгването от Централна автогара, Райчо и Славка бяха в Медицински университет – София, за да успее тя да се запише в специалност “Лекарски асистент”. Славка е от Шумен, но въпреки всичко тя иска да учи в София. Иска да бъде в голям град с големи възможности, които съответстват на големите й цели! Тя ще успее! Знаем, че всички те ще успеят!
Нека се преместим на Централна гара и какво се случваше в същото време. 20 младежи пристигаха от цяла България.
Дойде и доктор Красимира Велинова, която вече беше лидер цели 3 пъти на лагерите “Заедно напред”, но днес идваше като нашето медицинско лице. Останалите щяха да се качат по пътя или да ни чакат в хотела. Всички пристигаха със страха от непознатото и надеждата, че ще бъде незабравимо! Запознаваха се, говориха си, но се усещаше, че се пазят. Винаги е така! Дойде автобусът ни, но не бяхме в пълен състав. Чакахме закъснелия транспорт на младежите ни от село Арчар, Видинско. Чакахме ги близо час, но никой не се оплака, напротив, знаеха, че ще дойдат още хора, с които ще се запознаят. Тръгнахме в комплект за Дупница, където ни чакаха останалите.
Там ни чакаше и Ваня Мартинова, преподавател по английски език в самоковската Гимназия по туризъм. Тя е нашата доброволка, която се раздава непрестанно за младежите. Бързичко стигнахме до Банско – емблематичното място за лагерите. Момчетата и момичетата от Разлог и Симитли ни очакваха там. Последва бързо разпределение по стаите, защото тъкмо беше започнало интервюто по Българското национално радио на Радостина, Наталия и Мерилин. Радостина разказа за организацията и целите на лагерите. Наталия описа какво е преживяла тя, на лагерите през 2019 година, как са й помогнали, как е станала студент, защо е един от “учредителите” на Младежи съвет “Арете” и защо се връща като лидер на малка група, за да предаде това, което е получила. Мери, от своя страна, сподели за успехите си /първо място на олимпиадата по физика в Софийска област/, за целта си да стане преподавател по английски език и какво очакваше от лагера. И трите ни дами учудиха не единствено интервюиращата, но и много слушатели, които по-късно се свързаха с нас, за да изкажат добри думи и да ни мотивират да продължаваме!
След като се събрахме в залата, Радост представи организацията и екипа. Последва запознаване между всички ни. Време беше и за лидерите и техните отбори. Наталия, Христо, Анелия, Мишо и Славка представиха отборите си и лично им връчиха тениските. Още в началото всички оставиха своя отпечатък, а всички отбори се заеха с задачата да измислят свое име, лого и текст, в който вярваха. Първата вечеря премахна всяко притеснение и последва Welcome party.
“Пътешествието” започна с “Ромска култура и история”. Разходихме се до Майка Индия, преминахме през цяла Азия, разделихме се около Персия, за да стигнем до Балканите, Европа и останалия свят. Говорихме ромски и търсехме корените му в Хинди и Панчджаб и стигнахме до Санскрит – майката на всички езици. Все търсещи и свободни.
Христо Панчугов, политолог, преподавател в Нов български университет и основен двигател на включването на “Гражданско образование” в образователната система, ни помогна да разберем как всеки от нас има своите предразсъдъци, родени от стереотипите за различните хора. Той знаеше как да ни разгорещи, за да осъзнаем, че и ние робуваме на “рамките”. Освен това, той ни помогна да оборим стереотипите за ромите и ни даде усещането за единство в общата цел – да сме образовани, за да живеем по-добре.
Следваха Рая Цветкова и Валерия Дойчева. Накратко ги наричахме Рая и Вал. Те са представители на компанията LIDL Bulgaria, която показва, че е до нас и вярва, че ромските младежи сме част от обществото и че инвестицията в образованието на ромите е инвестиция в бъдещето на страната. Те ни помогнаха да надникнем в себе си и действията си, които са ни направили такива, каквито сме, за да сме на първи лагер “Заедно напред”. С тяхна помощ разбрахме, че има с какво да се гордеем, и че ние вече се борим със стереотипите за ромите.
Сесиите през деня ни помогнаха да погледнем в миналото, което е изградило днешното общество и къде сме ние в него.
Вечерта представихме ромски традиции и обичаи и как са повлияни те от времето. Сценарии, дрехи, гримове, роли, се носеха из целия хотел. Това, което представихме, ни накара да се гордеем, че имаме своята култура, и че тя е част от нас!
На сутринта започнахме с “Права на човека, дискриминация и ценности на Европейския съюз”. Бях Христо “големия”, както получих своя прякор…, за да се различавам от останалите /бяхме трима заедно с Христо “Лидера” и Христо от Разлог/. Представих различни известни личности, които ги свързваше определен защитен признак – цвят на кожата, раса, етническа принадлежност, религия и сексуална ориентация. Във всяка група се видяха и равен брой жени, които са успели да се преборят с половото неравенство. С бързо разпределяне на групи, младежите представиха 5 раздела на Хартата на основните права на ЕС и в какво се описват. Последваха примери за дискриминация по различните признаци, за които се надявам, че събудиха в младежите чувството за отговорност и за промяна на нагласите на хората.
Последва Д-р Радосвета Стаменкова, Изпълнителен директор на Българска асоциация по семейно планиране, чиято мрежа от здравни медиатори изключително много ни помогна да достигнем до толкова много младежи.
Тя ни разказа за превенцията на най-разпространените заболявания, както и какво да правим, когато ние или нашите близки са изправени пред подобно предизвикателство. Преминавайки към образование и здравните специалности, тя ни разказа за току-що започналите подготвителни курсове за кандидатстване в специалностите медицина, дентална медицина и фармация, които организират заедно с Фондация “Здравни проблеми на малцинствата” , проф. Ивайло Търнев и съмишленици. Радваме се да споделим, че Вергиния, Иван и Недялко, които са били част от лагерите в предишните години, спечелиха мястото си сред 24-мата кандидат-студенти, които ще ни лекуват през следващите години!
Дано тази инициатива никога не спира!
След Рада, както всички я наричаме, лидерите се събраха и заснеха втория епизод на подкаста на Младежки съвет “Арете”. Повече за него, ще видите скоро, когато го пуснем.
На следващата сутрин бяхме посрещнати от Маги Колчева – човек, който вярва истински в смисъла от лагерите и искрено се радва да бъде част от живота на младежите, макар и за няколко часа.
Маги ни помогна да разгадаем себе си, научи ни да вярваме в себе си и какво можем да надграждаме, за да успеем да бъдем най-добрите. В следващата сесия ни научи как мечтите ни да станат цели и какво трябва да направим, за да постигаме успехи.
Райчо се включи отново, за да разберем какъв е образът на ромите. С поглед над всяка наша представа за ромите или останалите хора от обществото, той ни помогна да намерим общото между всички ни – това, че сме хора, но всеки човек е различен и трябва да бъде подкрепен. Да, ние сме роми и имаме своя език, своите празници, своята култура, но както всички останали, ние искаме добър начин на живот! Райчо завърши своята сесия като ни научи, че “знанието е съкровище” и че трябва да го търсим, а когато го намерим, да го предаваме на други хора. Научи ни, че във всичко, което правим, има послание, което можем да предаваме.
И така се зароди вечерната ни програма, но за нея след мъничко.
Лидерите ни представиха доброволческата мрежа на “Арете”, която скоро ще бъде от 500 младежи.. Представиха своите доброволчески дейности, Младежки съвет “Арете” и подсказаха за програмата “Връстници помагат на връстници”, за която щяхме да си говорим на следващия ден.Преди вечеря всеки отбор започна своя застъпническа кампания на тема “НЕ на ранните бракове!”.
Лидерите ни избраха театър, филм, постер, пантомимичен театър и фото стори. Участниците приеха всичко толкова присърце и използваха STEM елементи, за да го направят. Започнахме с час по-късно, защото те искаха всичко да е перфектно.
Бяха невероятни! Несъмнено посланието на всеки отбор се разбра. Те включиха и други проблеми като уговорените бракове, насилието над жени, както и отпадането от училище.
Завършихме със друга застъпническа кампания, която се изготвя от около 2 месеца. Филм на младежите ни от село Медковец. Светла, Сиена, Анелия, г-н Ташко Кирилов /участник в лагерите от преди 10-тина години/ и Ани, нашият лидер, която ни представи филма. Завършихме с лични истории. Най-после младежите се откриха пред всички ни, но и пред себе си!
Плакахме в залата, във фоайето. Плакахме и не беседката, която се беше превърнала в нашето място. Плакахме, защото осъзнавахме, че има какво да променяме, но и всички сме заедно в това. Знаехме, че след лагерите ще се подкрепяме и ще променяме човек по човек, мисъл по мисъл.
На следващия ден имахме и гости. Сара Перин Чандра, основоположник на лагерите, а днес Изпълнителен директор на Тръст за социална алтернатива. Сара е човек, който обожава ромските младежи. В очите й всеки път се виждат радостта, че е сред тях. Огнян Исаев, директор на програма “Образователни възможности” към Тръст за социална алтернатива”
Този ден започна с Александър Балабанов. Ако трябва да го представя /а не вярвам, че трябва/ бих използвал следните думи: “Човек, който прави и невъзможното, за да бъде част от лагерите. Човек, който ни дава толкова много…”
Алекс всеки път ни прави лидери – точно това, от което се нуждаем, за да променяме хората около себе си! Алекс ни помогна да съберем всичко, което сме получили на лагера, за да го използваме и станем главни “отговорници” за нашите екипи, които ще съберем в родните си места и училища, за да можем заедно да градим бъдещето на нашето общество.
Той ни помогна и да се ориентираме кариерно и включи менторските програми на фондацията. Като първа стъпка е “Връстници помагат на връстници”, в която с малка помощ от нас, ще свържем нашите ученици със студенти, които скоро са преминали през същото, в което се намират. В нея учениците се готвят за ДЗИ-та, кандидатстудентски изпити и за това какво е да си студент.
След като Алекс ни разплака с последните си думи, последва и Радостина, която ни обеща, че винаги ще бъде до нас! Обещахме си, че ще останем във непрестанна връзка и че никога няма да се забравим! Не искахме да свършва, а това беше последната ни сесия! Защо свърши?
Вечерта беше обляна с емоции. Всеки представи своя талант и ни даде още много спомени. След дълга подготовка от участниците, лидерите и Ваня, посрещнахме и рождения ден на Ани. Всичко завърши с мис и мистър “Заедно напред” 2023. Яна и Иво ни доказаха, че заслужават призовете и обещаха на всички, че ще направят и невъзможното, за да “предадат нататък” като станат студенти и бъдат пример за всички ни!
Последният ден беше тежък. Не искахме да се разделяме! И тогава чух най-истинските думи през сълзи:
“Много мразя последния ден! Заформя се една празнина вътре в нас и през следващите дни нараства и се усеща все повече. Искам да не свършва, искам да бъда винаги с тези хора! Много мразя последния ден!”
Благодарим Ви, Наталия, Христо, Славка, Мишо и Анелия, че бяхте с нас! Нямаше да можем да случим лагера без Вас! Надявам се, че и Вие си взехте от лагера!
Благодарим Ви, Краси и Ваня, че бяхте едновременно от екипа, лидерите и участниците! Вие сте пример за всички! Вие сте пример за мен!
Благодарим Ви, Христо, Рая, Вал, Рада, Маги и Алекс, че вярвате в това, което правим. Благодаря Ви, че вярвате в нашите младежи и че никога не ги подценихте!
Благодарим Ви, Спас, Вики, Ваня, Диана, Давид, Радина, Куки, Антониа, Вери, Вени, Матей, Мери, Антония, Денис, Мария Василева, Христо, Марти, Ася, Веси, Алекс, Теди, Руни, Диего, Иво, Васи, Яна, Иванка, Мария Димитрова, че бяхте с нас и че няма да спрете до тук!
