Нагласи за работа на студенти през време на обучението

В края на първия семестър на учебната 2022/2023 година решихме да попитаме студентите, с които работим за техните нагласи за работа докато се обучават. Момичетата и момчетата, които са част от програмите на Младежка фондация “Арете” са едва 1/4 от студентите роми в страната. Анкетата е проведена сред студенти,  участници в програма „Академично менторство“, както и студенти, които спорадично се включват в дейности организирани от Младежка фондация „Арете“. Анкетата е анонимна. Попълнена е от 51 души. Няма ограничение за възраст, пол или населено място. Не е търсена информация къде/в кой град и университет се обучават студентите.

Най-голям процент 43,1% от запитаните посочват 20-21 години като възраст. Малко повече от 21% посочват възраст 24-25. Един е посочил като възраст 34 години/един позакъснял студент/. Повече от 15% от запитаните посочват 21-22, 17,6% – 22-23 години. Като цяло – 39 души от запитаните са родени след 2000 година.

86,3 процента се обучават в редовна форма, съответно 13,7 % са в задочна форма на обучение, което е 7 човека от запитаните.

На следващия въпрос „В каква научна област се обучавате?“, като отговори са посочени 6 области, но 7-ми отговор „Други“ е оставен отворен и е дало възможност на всеки, който мисли, че не попада в другите 6 направления, да посочи конкретна дисциплина. Въпреки това най-голям процент 33,3% са посочили медицина и медицинска специалност, което е 17 души, прибавяме един кинезитерапевт и един обществено здраве и стават общо 19 души, които се обучават в медицински специалности. На второ място са обучаващите се в педагогически специалности 9 души или 19,6 %. Само в тези две направления са малко повече от половината от запитаните, което най-вероятно е следствие на политиката на РОФ и други организации, които доскоро с приоритет финансираха обучението на приетите в тези направления. Близо 9,8% се обучават в инженерни специалности и 7,8% “Право” и близо 6% Изкуства. Близо 20% остават за другите направления.

2/3 или 34 човека от запитаните са работили след завършване на средното си образование, което означава, че тези хора или са работили във времето, когато са били ученици и са продължили или веднага след завършване са се включили в пазара на труда.

„Ако сте работили, моля отбележете в коя сфера!“. На този въпрос отново грешката на отворения отговор „Друго“.  Шестте Направления в отговорите са взети от анкета на Агенция по заетостта. Тук картинката е следната: Някои от тези 34 души са работили на повече от едно място, като най-голям процент – 18%  от отговорите са за сфера „Услуги“. Като прибавим и 20% на открит отговор, в който са посочени отново направления от сфера „Услуги“, излиза, че повече от 40% от отговорите са за сфера „Услуги“. 11 отговора са за сфера “Образование”, 6 за “Здравеопазване”, 5 за „Техника, производство и строителство”, което най-вероятно е обща работа в строителството. Един е посочил „Стопанско управление“ – тук ни е малката надежда, че този човек е взимал и по-ръководна роля в работата си.

Следващата графика „Колко време сте работили?“ е доста оптимистична. Почти половината работили или близо 27 души са работили повече от 6 месеца. Ако това повече от 6 месеца се отнася за един работодател е добра атестация и за работника и за работодателя. Доста сериозен е процента –  21,6% е на тези , които работят повече от 2 години.

Повече от 90% от участниците са категорични, че работодателите са склонни да взимат студенти на работа.

Нищо изненадващо при въпроса „Как се информирате за свободни работни места?“, 44% процента са отговорили „Интернет“, но тук трябва да прибавим и процентите на „Социални мрежи“. След това идват „Приятели“. Голям е процента и на отговори „Кариерни центрове в университетите” – 10% и „Информационни табла“- 5%. Не откриваме топлата вода, но сме ги поставили в отговорите като провокация, което може да означава, че тези неща съществуват някъде и някой им обръща внимание.

Сферите за желана работа са почти пропорционални на сферите на образование. Най-много искат да работят в сфера „Образование“, след това идва „Здравеопазване“, на трето място е „Услуги“. Всичко това ни говори, че всички искат да работят в сферата, в която се образоват.

Изненадващо голям е процентът отговорили „Пълен работен ден“ на въпроса „Ако Ви предложат работа, каква ангажираност бихте предпочели?“ – 49 човека . При 86% учащи в редовна форма, почти половината са готови да работят по 8 часа. Двете неща са почти несъвместими, което говори за едно – редовното обучение не е редовно, ако изключим нощния труд.

Картинката при заплащането и в какъв диапазон да бъде то, изглежда най-реалистична, което показва добро познаване на пазара, където попадаме в златната среда 1500 – 2000 лева в съотношение към работни часове.

Студентите са категорични, че искат трудов договор – 96%. 3/4 от тях са готови да се включат в стажантска програма, която не е по-тяхната специалност. Почти 2/3 или 33 души не са участвали в студентски практики на МОН, а най-вероятно и не знаят за тях или университетите, в които се обучават не предлагат тази услуга.

До приключване на анкетата работещите са били 47% процента срещу неработещи близо 53 %.