Бъдете упорити! Сбъдвайте мечтите си!

Георги Кирилов е на 24 години. Завършва средното си образование в родния си град – Пирдоп. Отказва се да бъде хирург и избира да превърне хобито си – програмиране – в професия. В момента, нашия програмист вече е завършил „Софтуерно инженерство“ в СофтУни, „Бизнес информатика и комуникации”  в УНСС и сега завършва “Големи данни и изкуствен интелект”. Доброволец от софийската група „Софийски батки“, водещ на Първия благотворителен концерт от 2018 година. Същата година е участник във втория национален лагер „Заедно напред“. През 2020 е лидер на малка група в единствените до този момент онлайн лагери „Заедно напред“. В самото начало на пандемията от COVID-19, Георги прави сравнителен анализ на видеоплатформите за работа онлайн ZOOM и Teams и го представя пред екипа на Младежка фондация „Арете“ и повече от 20 ученици и студенти. От 2018 до 2022 година е част програмата „Академично менторство“.

Автор на интервюто е Злати Димитрова, ученичка в XII клас на професионална гимназия “Ген. Владимир Заимов” в гр. Сопот. Това е второто интервю на Злати. Най-приляга на ученик- програмист, да вземе интервю от професионалист – програмист.

Златка: Здравей, Георги! Много се радвам, че те чувам!

Георги: Здравей, Злати, аз също се радвам!

Златка: Подготвила съм ти няколко БЛИЦ въпроса, с които да загреем. Готов ли си?

Георги: Разбира се.

Златка: На колко години си?

Георги: На 24.

Златка: А на колко беше, когато разбра за Арете?

Георги: На 19.

Златка: Коя зодия си?

Георги: Дева.

Златка: Женен ли си?!

Георги: Не, за радост!

Златка: Кой ти е любимия цвят?

Георги: Синьо.

Златка: Кой ти е любимия програмен език?

Георги: Java.

Златка: Къде си в момента?

Георги: В Пирдоп.

Златка: А къде би искал да бъдеш в момента?

Георги: В Пирдоп!

Златка: Кой ти е любимият ромски празник?

Георги: Василица!

Златка: Как би описал себе си с една дума?

Георги: Упорит.

Това бяха БЛИЦ въпросите. Продължаваме напред. Първият ми въпрос към теб е защо се описа точно с думата „упорит“ ?

По принцип, не само в училище, но и в живота съм внимавал всичко да е перфектно, а това изисква много упорит

ост.

Къде завърши средното си образование?

СУ “Саво Ц. Савов” в Пирдоп.

А след XII клас на къде се насочи, освен в СофтУни, знам че си учил и на други места?

Да, в УНСС, “Бизнес информатика и комуникации” и сега завършвам “Големи данни и изкуствен

интелект”, и разбира се в СофтУни съм завършил “Софтуерно инженерство”.

Как се запозна с програмирането и какво те мотивира да следваш програмиране?

Интересна история е. От VIII клас се подготвях да стана хирург, съответно съм дал 4 години от живота си именно за това, буквално знаех всичко, което ми трябва за висшето, но последните 3 месеца, преди да завърша гимназията, реших да се занимавам с програмиране. Преди се занимавах с преинсталации и оправяне на хардуерните компоненти на компютрите, това ми беше като хоби и успявах да си изкарвам джобни по този начин. Така реших, че освен хоби, това искам да ми бъде и бъдещата работа, съответно след гимназията записах програмиране.

Когато се сетиш за университета, кой е моментът, който ти изскача? 

8-ми декември, денят на студента. Само това ще издам.

Добре, а коя ти е любимата случка в университета? 

В колежа имах 10-11 шестици и изкарах още една, но тя беше 5.89, което щеше да ми развали дипломата и вместо 6.00, щях да имам 5.99. Заради тази една стотна презаписах курса, платих си изпитите и се явих отново, за да изкарам пълна отлична оценка.

С какво се занимаваш в момента? Деен програмист ли си? 

Да, програмист съм. Работя в TechnoLogica.

Какви качества трябва да има един човек, който иска да се занимава с програмиране, според теб? 

Някои казват, че трябва да си адаптивен и да мислиш бързо, но аз бих казал, че тези качества се придобиват с времето. В СофтУни аз бях първи сред всички 3000 души и когато отидох на работа, тя ми се видя като детска игра. Но работата ми беше лесна най-вече защото умея да разговарям с колегите си и да работя в екип. Затова смятам, че най-важното качество, което трябва да има един програмист е да умее да работи в екип.

Следващите няколко въпроса са ми свързани с фондацията. Нека започнем с това как разбра за Арете?

От една моя приятелка, която беше част от Арете. Разгледах сайта им и след това отидох в офиса им, където се запознах със Снежи. От тогава насам съм и активен доброволец на фондацията.

През коя година се запозна с Младежка фондация „Арете“?

През 2018 година, когато бях в първи курс.

Какво запомни от лагерите „Заедно Напред“?

Веднъж бях участник и веднъж бях лидер. Наистина това да участваш на лагерите е голямо и приятно преживяване, изпълнено с емоции. На моменти плачеш, на моменти се радваш, на моменти просто…не мога да го опиша, беше невероятно.

Кои са ти любимите моменти от лагерите, когато беше участник?

Статуите са ми любимия момент и също така вечерта на талантите. На вечерта на талантите с моя приятел Ради се чудехме какво да измислим и решихме да бъдем МС Фараона и Цеко Сифоня, и пяхме. Тогава опитах и нещо, което не бях опитвал до тогава, а именно да ме гримират. Накарах момичетата от лагера да ме „вкарат в ролята“ и те се постараха – от фон дьо тен, до очна линия и червило, бях си истински фараон. Беше доста интересно, тази вечер никога няма да я забравя!

Какво ти даде фондацията и какво даде ти?

Освен многото спомени, фондацията ми даде и голяма подкрепа. Там намерих много приятели и знам, че ако имам нужда от някого, мога да разчитам на всеки доброволец и на всеки член на екипа на фондацията. А какво дадох, дадох всичко, което можех. С Ралица, също доброволец, сме ходили в студа, в едно училище, където сме дискутирали защо трябва да се учи след XII клас и защо не трябва да бързаме да се женим. Доброволческите инициативи изискват време и упоритост, а аз (и не само аз, разбира се) съм дал тези неща от себе си.

Какво е да си ром и с какви проблеми се сблъскваш, съответно как успяваш да се пребориш с тях?

Смятам, че това да си ром го има, но го има в първите 10 секунди, когато се срещнеш с един човек. След това, хората разбират какъв си, според възпитанието ти и характера ти. Всички мои познати знаят че съм ром, но това не им пречи, защото когато си културен и внимателен не мисля, че има значение с какъв произход си.

Какво би посъветвал хората след теб?

Просто да не се отказват от мечтите си!

Много ти благодаря, Георги!

Аз също ти благодаря!

Автор: Злати Димитрова

Проект “Възможности за лидерство, образование и успех на ромите IV” се финансира от фондация „Тръст за социална алтернатива”. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на Младежка фондация „Арете“-България и не отразяват непременно вижданията на фондация „Тръст за социална алтернатива“ или нейните партньори.