Учител съм! Продължавам да се изграждам като личност.

Теодор Асенов е от Монтана и е на 27 години.  Той е участник в националните лагери на „Арете“ от 2012г. когато е ученик в XI клас. След това няколко поредни години е бил лидер в лагерите на Младежка Фондация „Арете“: през 2014г./2015г./ 2016г. Завършил е своето висше образование във Великотърновския Университет „Св. Св. Кирил и Методий“ – филиал Враца, специалност „Предучилищна и начална училищна педагогика“.

Къде се намираш в момента? Работиш ли?

Към днешна дата съм в Монтана, тук живея, тук работя като учител във II СУ „Никола Вапцаров“.

Каква беше мотивацията ти да учиш?

Аз исках нещо различно от това, което предлага квартала и си знаех, че ако не го променя сам, няма да стане. Затова мотивацията ми беше да уча, да инвестирам в себе си. Много са факторите, които ми помогнаха. Самия аз, с моите желания, подкрепата на семейството ми  от една страна и всички обучения, всичко това, което съм изживял с „Арете“ от друга. При всички положения те допринесоха за моето развитие.

Кои са най-хубавите ти спомени от университета?

Те са много. Но времето с колегите, по време на лекциите… въобще времето прекарано в университета беше прекрасно и не съжалявам за нищо.

Можеш ли да кажеш за себе си, че си успешен?

Към днешна дата правя всичко, което на мен ми харесва. Добре се чувствам в училище, активно спортувам, пътувам. От една страна, смея да кажа, да. От друга страна има още много неща, които искам да направя, така че не мога да кажа със сигурност успешен, но знам, че правя неща, които на мен ми харесват.

Доволен ли си от себе си, от това което правиш?

Доволен съм от това, че правя нещо, което е значимо. В училище имам възможност да работя с всякакви деца, смятам, че съм им полезен, но има още върху какво да се работи. Трябва да продължа да работя и върху себе си, да продължа да се изграждам като личност.

Какви препятствия премина, за да стигнеш до тук?

Различни, от лишения, говорим за съвсем елементарни неща, в смисъл… в семейството, в което съм отгледан от един родител. Всички лишения не са ми чужди, гладът, недоимъка. Ограниченията като това да не ходиш на училищните екскурзии, след това да не можеш да споделяш това, което те имат, и така… Всички трудности градят, те изграждат хората, правят ги   по-силни и по-добри. Така че не съжалявам за нищо от това, което съм изживял.

Това, че си ром, помага ли ти в живота?

Не знам. В някой моменти, да, в някой моменти, не. Но никога не съм криел същността си. А дали ми е помогнало или не, не знам. В ученическите години ми беше много трудно, особено в основното училище.

Имаш ли роднини, завършили висше образование?

О, да. Не съм единсвтения в рода. Сестра ми е завършила висше образование, тя е Магистър  по психология, имам братовчеди, които са звършили също висше образвание. Имам други познати, които учат в момента.

Какво успя да вземеш от „Арете“?

О, като чуя „Арете“ се сещам за обученията, за лагерите, за хубавите изживявания. Многото приятелства…, само за хубави неща се сещам като чуя „Арете“. Включително съм им много благодарен за това, което са ми дали като възможност, на мен, на мои познати, мои приятели. Миговете са много. Много са нещата и те също много са допринесли за моето развитие.

Семеен ли си?

Все още, не. Но определно мисля върху тези неща, защото смятам, че мъжът след определена възраст губи своята тежест, това са мои мисли, не визирам никой с тях, но определено смятам, че когато настъпи един период от време, човек трябва да стане семеен, защото  хората не гледат на него много насериозно. Друго е да чуеш мъж-баща, главата на семейството, човек, който малко или много полага грижи за някого, и така.

Любим цитат?

Със сигурност са много. За последно участвах на една педагогическа конференция и цитатът, който много ме впечатли е: „ За където и да тръгнеш, тръгни винаги със сърцето си!“ Това е цитат на Конфуций.

Кой от ромските празници ти е най-любим?

Празниците на Нова година определено. Снегът ме връща в детството. Навява ми хубави спомени. Понякога ми става тъжно, защото, някакси…всичко отживява. Не се празнува, не знам какво се случва, но не е така, както беше някога в моето детство, когато е било. Всичко много ми липсва.

Какъв съвет ще дадеш на ромските младежи, които идват след теб?

Да се развиват. Дали ще учат, дали ще работят. Да правят нещо, да не стоят на едно място. Да се занимават с неща, които ще ги обогатят. Да се занимават със спорт, да се занимават с неща различни от това, което предлага днешния свят.

Автор: Александра Антонова

Програма “Образователен и информационен център” е част от проект “Възможности за лидерство, образование и успех на ромите IV”, който се финансира от фондация „Тръст за социална алтернатива”. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на Младежка фондация „Арете“- България и не отразяват непременно вижданията на фондация „Тръст за социална алтернатива“ или нейните партньори.