Приключението “Заедно напред”

Лидерът винаги трябва да намери подход и начин да помогне. Каква е причината ли? Неговата задача е да създава нови лидери! Аз смятам, че доста добре се справих с тази задача – хе,хе.

Аз съм Михаела – бях лидер и на двата национални лагера “Заедно напред”, организирани това лято от Младежка фондация “Арете”. С ръка на сърцето мога да кажа, че изобщо не е лесно ( въпреки че погледнато отстрани точно така изглежда), но пък е страхотен начин да съчетаеш полезното с приятното. И сега ще ви преведа през приключението “Заедно напред”. Първият лагер се проведе в град Троян.  Бяха участници до 18 години. Хотелът …страхотна база, имаше си място за развлечения, имахме си  голяма зала, но…до тук с хубавите неща. Доста страдахме с храната…За персонала “или хубаво или нищо”, с две думи: голяма грешка. Битовизмите не попречиха на настроението и желанието да си прекараме незабравимо.

В самото начало  не бях в кондиция…Представяте ли си?…Бях  тръгнала да създавам лидери, когато аз самата не се чувствах като лидер. Чувствах се смачкана – от случки, от хора… Бях забравила коя съм… Тъжното е, че беше видимо – някой от участниците решиха, че съм високомерна и лоша ( а аз просто не се чувствах добре). Но си казах, че каквото и да се случва с мен, трябва да се стегна, защото истинските лидери – не се оставят на проблемите, а ги решават.

Тук е моментът да благодаря на организаторите и на останалите лидери – Злати, Юри, Корнелий и дори Ангел ( който много ме дразнеше) , че ме подкрепиха в труден момент. Пращам ви целувки.

Бърза мобилизация и се започна. Сприятелих се с повечето от участниците, сближих се с моята група, дори мисля, че ме харесаха и промениха мнението си за мен. Оказа се, че имаме много допирни точки – всички бяхме артисти в различни сфери на изкуството. Втората вечер пресъздавахме ромски традиции и празници и се смяхме много – това ни сближи още повече. Смеха и забавата ни събираше. Мишо впечатляваше с  познанията си. Другите – Цанка, Стивън, Миро, Пепи, Славка… определено ще пропусна някои, дори малката Айджан – толкова много се раздаваха, виждаше се, че са готови да заемат лидерската позиция догодина. Ще се помни всяка лекция, всяка вечер.

Вторият лагер се проведе в град Чепеларе.  Събрахме се в София. Първите имаха възможност да прекарат няколко часа в офиса на “Арете”. По традиция, тези, които идваха от най-далеч, бяха първи. Когато пристигнах, момичетата и момчетата от Дългопол, Марково, Каспичан, Шумен вече бяха на линия и помагаха за пренасянето на офиса. Мъкнеха се галони с вода, проектори, колони, компютри и всичко останало, което в следващите дни щеше да ни е в помощ. Повече от 5 часа ни бяха нужни да стигнем до хотела. Последните километри бяха тежки за повечето от нас. Преодоляхме и това. Колко му трябва на млад човек, душ и чисти дрехи и е готов за подвизи. Само след два часа нямаше и помен от нашата умора. Мила и Радостина бързо ни раздвижиха, накараха ни да помечтаем, да се запознаем, да се срещнем отново, да се засмеем и да бъдем готови за дългите дни в лекции и срещи с различни гости.

Уж пак същия лагер, пак съм лидер на малка група…ама не, не е същото. Знаех какво и защо ще правя, чувствах се подготвена. Лидерите – Сияна, Станчо, Нени и Лео доста се постархме. Аз самата бях в много добро настроение, готова за нови приключения. Още през първия ден се запознах и сприятелих с всички, дори с моята група. Само че този път ударих на камък – колкото ѝ да се опитвах да ги пречупя и да ги извадя от черупките им, нещо не се получаваше… И този факт ужасно много ме натъжи, дори ме накара да се зачудя, дали изобщо се вписвам в ролята на лидер…

На втория ден  отново пресъздавахме ромски традиции и отново беше весело и забавно, но много трудно се организирахме с моята група, повечето от нещата останаха за последния момент. Справихме се горе-долу добре, но на косъм. Не съм много сигурна, дали харесаха лидера си (мен), повечето от тях бяха по-големи от мен. Бяха много обрани откъм емоции и ми беше трудно да ги преценя. Наблюдавах всички, някои ги познавах от други срещи на Младежка фондация “Арете”, с други се срещах за първи път, но във всички виждах желанието за развитие.

Третият ден винаги е предизвикателство – трябваше да пресъздадем една специална и много трудна игра, патент на МФ ,,Арете”… Преживяването беше върховно, наблюдавах поведението на всички участници, тогава разбрах мисленето и мнението им по много въпроси, защото те разкриха себе си. Това се случи и на двата лагера. Благодарение на тази игра  се учим, че не всичко е такова  каквото изглежда и че не трябва да съдим за книгата по корицата.

Само ако знаете, колко много ромски таланти има, ще се хванете за главата… поети, актьори, певци, танцьори, художници, от всичко за всеки. Някои таланти се проявяваха след вечерния час.

Общото между двата лагера са вечерните прибежки и гонки. Всеки малко или много нарушаваше правилата, включително и лидерите,… включително и аз (признат грях е половин грях). Но… хей, не ни съдете, ние също се учим! Не е лесно да си за пример, но не е и невъзможно.

В петия ден на заключителната сесия Радост и Алекс – докоснаха душите ни. Всички се разкриха, плакахме, маските ни паднаха, защото времето за раздяла настъпваше…Разделяхме се влюбени, разлюбени, с усмивка, сърдити на времето, което все не ни стига и дългите пътища, които ни отдалечават.

За мен беше чест и удоволствие да се срещна и да помогна на младежи от различни краища на България да разгърнат потенциал си и да открият себе си! При това два пъти, сърдечно благодаря на Младежка Фондация ,,Арете” за предоставената възможност – грабнах я с две ръце… Сега е ваш ред!

Михаела Методиева