“Аз съм…” – Ангел Ангелов

С него се срещнахме по време на първия ни лагер за развитие на лидерски умения „Заедно напред“. Беше леко объркан какво точно се случва и задаваше много въпроси, но в същото време пламъкът в очите му гореше толкова ярко…

Със своята харизма и активност, Ачи спечели всички и единодушно беше взето решението да бъде удостоен с титлата Мистър „Заедно напред“. Лекторите му се възхищаваха, лидерите го подкрепяха, сълагерниците му го уважава, а ние му се радвахме. Бяхме част от неговата метаморфоза и продължаваме да следим негови път напред и нагоре.

„Аз съм Ангел Ангелов и живея в едно малко, но много китно градче, Радомир. Възпитаник съм на ТПГ „Никола Йонков Вапцаров” и тази година съм в единадесети клас. За себе си мога да кажа, че постоянно търся предизвикателства, които да ме карат да излизам от зоната си на комфорт, а лагерът „Заедно напред“ определено беше такова.

Общителен съм и бързо се вписвам сред останалите. До сега не съм изпитвал страх или смут при запознанството ми с други хора и това ми помогна доста. Бяхме момичета и момчета от цяла България и всеки беше уникален сам по себе си. Още в автобуса се заформихме, като приятели и започнахме да се опознаваме. Беше ми странно, различно, ново, но и много забавно! Наистина не усетих как минаха тези шест дни и трябваше да се разделим. За мен лагерът беше поучаващ и мотивиращНай- важният урок, който научих по време на участието си беше да не се отказвам от целите си и да ги гоня постоянно.

Лагерът ми помогна да заобичам образованието още повече и да се отдам на учебния процес повече. Мотивира ме да повиша успеха и си и да открия с какво искам да се занимавам, Кинезитерапия. Сега ще си кажете как така лагер за лидерски умения те насочи натам. Ами много лесно бих казал. Кинезитерапията смесва много и различни фактори от това с което се запознахме по време на лагера. Първо успяваш да помагаш на хората, което аз свързвам с доброволчеството . Второ контактуваш с различни хора, което определено подобрява твоите комуникативни умения и трето никога не спираш да учиш, защото в медицината винаги има какво ново да се научи.

След точно пет години трябва да съм вече във финалната фаза на моето висше образование и да се подготвям за дипломната си работа. Надявам се целите, които съм си поставил да бъдат осъществени и да накарам хората около мен а се гордеят с постиженията ми. Знам, че пътят ще бъде дълъг и каменист, но с вярата и усилията ми няма нищо невъзможно!”