“Аз съм…” – Надя Филипова

От днес отново започваме с поредицата си „Аз съм…“, в която Ви запознаваме с нашите младежи. През следващите дни ще Ви разкажем за изключителните момичета и момчета, които срещнахме това лято. Ще успеете да се запознаете с техните мечти, най-хубавите им моменти по време на лагерите ни „Заедно напред“ и как виждат себе си след време!

Първата ни участничка е смело и много находчиво младо момиче, Надя Филипова. Ще запомним нея, като един от най- себеизразяващите се и активни участници на лагерите ни. Ентусиазмът и енергията и зареждаха стаята щом тя влезеше. Дръзка и винаги готова за ожесточена дискусия, дори и с нашите лектори! Прочете нейната история и се запознайте с Надя:

„Аз съм Надя и съм от гр. Симитли. Уча в СУ “Св.Св.Кирил и Методий ” в паралелка с усилено изучаване на природни науки и в момента съм в дванадесети клас. Определено вълнението ме е обзело, защото предстои най- вълнуващата и важна за мен година. Мечтая да стана лекар и да помагам на хората. Мечтая за това от много време и усилено се подготвям за предстоящите ми кандидат студентските изпити. Ако някой си мисли, че е лесно да се подготвяш за изпитите по Биология и Химия, да се подготвяш за предстоящи матури , да учиш в онлайн среда , да работиш , да бъдеш доброволец и да имаш време за приятелите си ще му кажа, да, лесно е. Тук съм сигурна, че доста хора ще се учудят, но е така. Разпределението на времето е много важно, а аз съм много добра в това. Смея да твърдя за себе си, че съм много организиран човек.

На лагерите това ми качество ми помогна, защото имаше толкова много неща за правене. Не исках да изпускам нищо и да си взема колкото може повече от всички и всичко. За мен лагерът „Заедно напред“ беше ползотворен, много забавен и дори бих казала магически. Магически, защото след това ми приключение се промених много и освен, че научих нови неща са самата себе си, но и се запознах с прекрасни хора , които ще останат завинаги в сърцето ми. След самия лагер бях много по-уверена в себе си и това какво искам да постигна. Житейските уроци, които научих там с прости примери буквално преобърнаха света ми.

Най- големият и важен урок за мен бе това, че всички ние много бързо слагаме етикети и, че ако искаме ние да не бъдем тези с многото етикети залепени върху нас, трябва да спрем ние самите да лепим такива.„