Защо избрах да бъда медицинска сестра! – Александра Боянова

За пръв път срещнахме Алекс през 2014г. на летния ни национален лагер, а след това тя се присъедини и към нашата доброволческа мрежа. Показа своите лидерски умения бъдейки лидер на малка група две поредни години през 2018г. и 2019г. Също така през 2019г. тя беше и координатор на доброволческата ни група от гр. София! В момента Алекс е в трети курс в  Медицинския университет в гр. София и ето какво ни отговори, когато я попитахме защо иска да бъде медицинска сестра!

„Още от дете изпитвах голям интерес в областта на природните науки и медицината. Четенето по анатомия и физиология на човека ми беше удоволствие. По-късно този интерес се превърна в желание да се занимавам със здравни грижи, не да бъда лекар, а сякаш да съм по-близо до пациента, да се грижа за него, да разговарям с него, да прилагам лекарствената терапия, да следя хода на лечението, да виждам резултата, да го обучавам как да се грижи за здравето си.
Така избрах да запиша специалността, която изучавам в момента.

Както в основното училище, така и в гимназията съм имала много добри преподаватели по биология. Благодарение на тях и състезателния ми дух, получих отлична подготовка по предмета и отлична оценка на държавно-зрелостния изпит по биология, което доста ми помогна при кандидатстването в Медицинския университет, а и след това, при самото обучение.

В момента съм трети курс, специалност- „Медицинска сестра“. Почти на финала на завършването си. Предстои ми преддипломен стаж и работа след това. С всяка следваща година в университета преоткривам себе си. След години учене на някои предмети в училище, които са далеч от интересите ти, най-накрая си на правилното място и учиш и практикуваш само това, което ти харесва и искаш да правиш. Така се чувствам аз! Хубаво е да си студент!

Осъзнавам колко е отговорна професията, която ще практикувам. Знам, че в работата си няма да имам право на грешки, защото ще ми се поверяват човешки животи. Може би за някои е плашещо, може би наистина е такова, но това не ме разколебава, а напротив-мотивира ме. Чувствам се победител всеки път, когато дам обезболяващо на страдащ и виждам как се облекчава физическата му болка. Удовлетворяващо е когато усещам доверието и спокойствието на пациент след като съм изслушала страховете и притесненията му. Да помогна на един човек да диша по-леко днес! Струва си!“