Блог
НАЙ-ХУБАВОТО, КОЕТО СМЕ ПРАВИЛИ
- 08.10.2019
- Posted by: iatanasov
- Category: Обща
…“Всичко зависи от мен самата.“
„Моето бъдеще започва днес.“
„Всеки от нас трябва да се вземе в ръце и да осъзнае, че ние сме господари на съдбата си.“
Три изречения от три момичета в 12 клас. Завършват училище. Скромни, усмихнати, смели, нахъсани да продължат своето образование. Това са Иванка/ майка и тихо я нарича Ивана/, Кати и Мариела. Те са първите, които получиха стипендии за отличен успех от Младежка фондация „Арете“. Парите събраха доброволците на Арете.
На първи ноември- денят на будителите, в офиса на организацията бяха връчени стипендиите. Дъждът не успя да уплаши никой, пожелал да присъства на този прекрасен момент, така както не уплаши никой и на 8 април, когато се проведе втория благотворителен концерт, организиран от младежите. Както се казва „Върви ни по вода“.
А от друга страна, може ли един дъжд да изплаши млади хора, домъкнали целия си ентусиазъм, нарамили костюми, начервили усмивките и заложили на най-доброто от себе си. Така беше на 8 април. Малко преди 9 Галя вече е в офиса и минути след нея започват да тропат доброволци по стълбите до третия етаж. Бързо се пълни уж големия офис, подготвя се „кетъринг“ – сандвичи, с които да захлебим през оставащите няколко часа до голямото събитие. Голямото събитие е благотворителен концерт, организиран от доброволците от София. Повярваха в идеята си, имаха и нашата подкрепа да съберат 1500 лева. „Нов театър“-НДК очакваше своите гости. Събраните средства от входа щяха да се дадат за стипендии, но за отличен успех- това беше първото и основно изискване. Събраха се близо 700 лева. Благодарим на всички, уважили нашия празник. Току в края на концерта, след като обявиха събраната сума, се изправи Христо Николов пред цялата публика и заяви, че ще осигури останалата част от сумата до 1500 лева. След няколко дни той пристигна в офиса заедно с Владислав Панев и оставиха 800 лева. Така целта беше изпълнена. Три стипендии по 500 лева очакваха своите отличници.
Кандидатстваха 21 момичета и момчета от цялата страна. 21 деца завършили XI клас с успех над 5.50. Двама от тях пълни отличници.
„Смятам себе си за достойна за стипендията“
„Макар, че живота на никого от нас да не е лесен, битката е тази, която прави човека човек“
„Искам да спечеля тази стипендия, за да изненадам родителите си…“
„Това е най-хубавото нещо, което сме правили“ са думите на Ралица, след като бяха връчени стипендиите. Това са и думите на всички доброволци. Голяма част от тях най-вероятно се нуждаят също от такива средства, пари, с които да запълнят някоя дупка в семейния бюджет, или просто да облекчат мама и тате. Никой от тях не показваше дори само с поглед, че тези пари принадлежат и на него, радваха се, че това ги събира, кара ги да се смеят, отваря им път към нови приятели.
Стипендиите връчиха Владислав Панев, благодетелят дарил голяма част от събраните средства, Огнян Исаев от Тръст за социална алтернатива и Александра Боянова, координатор на доброволците към Младежка фондация Арете в град София.
Това е доброволческа инициатива, осъществена от доброволци на Младежка фондация „Арете“, по програма „Заедно напред“ по проект “Възможности за лидерство, образование и успех на ромите III”, който се финансира от фондация „Тръст за социална алтернатива”. Изявленията и мненията, изразени тук принадлежат единствено на Младежка фондация „Арете“ и не отразяват непременно вижданията на фондация „Тръст за социална алтернатива“ или нейните партньори.
Иванка Иванова
Ивана е от Добринище. Завършва XI клас с успех 5,61. Иска да учи българска филология в Югозападен Университет „Неофит Рилски“. Споделя, че родителите и са с основно образование, но те са хората, които я подкрепят да продължи да учи. Вижда себе си след 5 години омъжена и с две висши образования. Ивана е от първите стипендианти на Младежка фондация “Арете
Моето бъдеще е…
„Неведнъж съм се замисляла за моето бъдеще, за това какво ли ме очаква, какво ли ми е отредено. Дали това, за което си мечтая ще се сбъдне, дали зависи само от мен или вече ми е предначертано? Отговорът, който сама давам на себе си и силно се надявам, че е така е : „Всичко зависи от мен самата”. Баща ми обича да ми повтаря „Кой каквото си направи, цяло село да се събере не може да му го направи ” и аз дълбоко в себе си знам, че е така. Това означава, че животът ми е в моите собствени ръце, че ако искам да съм учител, да имам подсигурено бъдеще, престиж и добра заплата, с която да отглеждам децата си, трябва много да уча, но ако искам да работя като майка ми в шивалня, да получавам минималната работна заплата, да се чудя как да си плащам сметките и как да дам на децата ми пари за закуска, то не е нужно специално образование, става и със средно. НЕ, аз не искам такъв живот, искам да живея спокойно, не го искам и за моите бъдещи деца.
Винаги съм си представяла бъдещето ми по следния начин: Завършвам средното си образование със отличен успех, отивам да уча „Българска филология“ в университета в Благоевград. След като го завърша се надявам да си намеря работа по специалността, а ако не намеря такава, то ще запиша и нещо друго, но няма да се отказвам.
Много искам да стана учителка, още от малка се представям като такава и неведнъж съм си го мечтала. Иска ми се работата която ще работя да ми е по мерак, а не, защото това са ме приели, защото „ако си избереш професия, която обичаш, после цял живот няма да ти се наложи да работиш”. Много малко от хората в България работят това, което им харесва. А какво по-хубаво човек да работи професията, която му е по мерак. За мен самата, човек трябва да се ръководи от желанието, от реалната представа за това в какво е най-добър и какво би работил всеки ден, без да му е досадно, а напротив- да му е приятна и с желание да става сутрин и да тръгва на работа. Работата трябва, да ни дава възможност, развитие и реализация. По том начин ще я вършим с удоволствие и качеството на работа ще бъде много по-добро.
Другото нещо, което ме кара да искам да бъда учител, е средата. Среда сред млади хора, мотивирани, знаещи какво искат и как да го постигнат. Всеки един поглед те мотивира за работата. Да знаеш, че си полезен за някого, от това по-хубаво няма. Това те кара да учиш ти самия още и още, за да бъдеш полезен и пълноценен.
Поддържайки огъня в сърцето и жаждата за познанието учителят създава една връзка, едно приятелството, които остават завинаги и са искрени и топли. Благодарността на ученика и удовлетворението на учителя остават следа за една добре свършена работа. Това искам и аз, това е моето бъдеще. Учителството за мен не е само професия, но и едно голямо призвание, което носи удовлетворение непрекъснато. За да промениш света, трябва първо да промениш себе си, да не бъдеш егоист, а да се раздаваш.
Надявам се, когато дойде времето да завърша университета, вече да съм си намерила моя принц, с когото да създадем семейство, за което аз и той ще сме примера. Всяка една жена мечтае за своя половинка, за човекът, който ще бъде до нея, ще я подкрепя в трудни и приятни моменти, ще я обича такава, каквато е, независимо от външност, етнос, социално положение или финансово положение на семейството, половинката, за която всяка едно момиче си мечтае. Искам да имам две деца, които да са любознателни и непрекъснато да ме заливат с въпросите, на които се надявам да съм научила отговорите от най-добрия учител-ЖИВОТА.
Сега съм ученичка в дванадесети клас, последна година в гимназията. С всеки изминал месец все повече се доближавам до моето бъдеще, до това което не познавам. Натъжава ме факта, че много скоро ще се разделя със съучениците и учителите ми. Знам, че всеки ще поеме по своя път, че ще поддържаме някакви отношения, но вече никога няма да е същото. Слава на Бог, попаднах на клас, в който това, че съм от ромски произход не ми изигра лоша роля, както е в живота по принцип. Мисля си, че всичко се дължи на мен самата, на това, че съм една от ОТЛИЧНИЧКИТЕ в класа, че не съм се карала с никой и не на последно място, че те са прекрасни съученици и ме приеха такава, каквато съм. Класният също играе голяма роля, защото той не позволи обиди и пререкания между нас да съществуват. Но четири години отминаха и е време да се замисля за живота си след години, за това дали ще осъществя мечтите си. Страх ме е.
Хората, които много ми влияят в този етап от живота ми са учителите, повече дори и от родителите ми. Те за мен са хората, от които се учим. Те, от които взимаме съвет(дори и да не го искаме), когато ни трябва, помагат ни, когато имаме нужда. Учителят не само обучава по даден предмет, но и възпитава. Моят класен например, е човек, който се старае се да даде повече знания за заобикалящия ни свят, учи ни да различаваме добро от зло, красиво от грозно, показва ни светът такъв, какъвто е, обясняват ни, че светъ е изпълнен с много трудности, затова трябва да се въоръжим със силна воля и да сме много упорити. Учителите са тези, който изграждат младежа като личност. И ако е добър преподавател, предава своите качества и своя ентусиазъм на своите ученици, а тогава става и пример за поведение и амбиция.
Това накратко е представата ми за моето бъдеще, а за по-далечно бъдеще ще ви разкажа в следващо есе, за това колко съм щастлива, семейна, с престижна работа и две прекрасни деца. А дано.. “
Младежка фондация „Арете“ работи по проект “Възможности за лидерство, образование и успех на ромите III”, който се финансира от фондация „Тръст за социална алтернатива”. Изявленията и мненията, изразени тук принадлежат единствено на Младежка фондация „Арете“ и не отразяват непременно вижданията на фондация „Тръст за социална алтернатива“ или нейните партньори.