Обичам Ви!

Казвам се Надя Христова ,на 17г. От София. Научих за лагерите миналата година от бивша участничка и моя леля. Аз не бях част от миналогодишния лагер ,но няма нищо случайно. Имало е причина да бъда участник точно тази година и точно с тези хора. Изтормозих Галина и Радост ,често ги посещавах в офиса и говорех само за това, как нямам търпение да дойде време за лагерите. Благодаря им , че ме изтърпяха. Дойде и време за лагера, бях приета , стегнах багажа и тръгнах . Централна гара е на 15 мин. път от вкъщи, но аз стигнах последна. Бързах, влачех куфара, видях толкова много непознати лица, че ми  идеше да се върна вкъщи. Бях уплашена, не знаех какво ме очаква и не знаех какво да очаквам. Първият човек , с който се запознах беше Анелия – тихо, скромно и мълчаливо момиче, тя също изглеждаше уплашена. След това се запознах с Милена и Корнелий , беше ми неудобно да се запозная с тях, мислех, че са гаджета, но се оказаха братовчеди. Малко по малко започнах да се отпускам и да се запознавам с другите участници. След като пристигнахме и се настанихме беше време за лекция, открихме лагера, запознахме се, казахме по нещо за себе си, забавлявахме се.  Лидер ми се падна едно красиво и мило момиче – Далила, бях в отбор със Саами, Руми, Жанет, Пепи и Дани.

Нашият отбор се наричаше “Обединените”. Като отбор се опитвахме да бъдем сплотени и мисля, че успяхме, обединихме се, бяхме единни. Имаше и леки неразбирателства от време на време, но все пак ние бяхме едно цяло. На втория ден след лекциите, в свободното време, по-голямата част от нас решихме, че е време за басейн . Отидохме на басейн, забавлявахме се и естествено аз се разболях. Вечерта вдигнах висока температура , благодаря на Радост, Райчо и Галина , че се грижеха за мен през тези 2 дни, в които бях болна. Помня как Пепи ми донесе закуска в стаята, Мариела ми мереше температурата, Миладин често ме проверяваше , Милена винаги ме караше да се смея, всеки идваше да ме види, макар и за малко. За тези 7 дни аз намерих нови приятели, истински приятели, хора на които мога да имам доверие. За вечерта на “Мис” и “Мистър” кавалер ми беше Дженгис. Той е едно срамежливо, умно и много забавно момче, и естествено най-готиния кавалер. Не съм очаквала, че мога да се сближа толкова много с непознати хора.

Плакахме много, танцувахме , учихме, пяхме, забавлявахме се, беше една седмица изпълнена с много емоции, радости и вълнение . Създадохме спомени за цял живот, спомени, които не се забравят. Тази седмица беше най-прекрасната седмица за мен. Благодаря на МФ “Арете” и на всички от екипа, че ми дадоха възможност да бъда част от тях. Вие сте прекрасни, продължавайте да радвате и да бъдете такива, каквито сте, а именно – уникални. Благодаря на всеки един  от участниците ,  че станахте мои приятели. Обичам Ви всички до един. Вие сте прекрасни хора. Благодаря и на Далила, че беше един невероятен лидер. Не се срамувам от етноса си, гордея се, че съм ромка. Гордея се ,че съм част от семейството на “Арете”. И не забравяйте: „ Никой не може да се провали, когато до себе си има приятели“! Бъдете, това, което сте и се гордейте със себе си. ОБИЧАМ ВИ!

Надя Христова