Сега съм уверена и с гордост мога да заявя, че съм ромка!

Да направиш крачка, “Заедно Напред” със съвсем непознати хора е доста трудно, но въпреки това го направихме, благодарение на Вас, нашите лидери Алекс, Еви, Рали, Краси и Асен. Вие сте нашия жив пример, който трябва да следваме. Вие бяхте хората, които ни амбицирахте. Вие сте тези, които се грижихте за нас. Вие ни научихте, че да бъдеш лидер е отговорна работа. Знайте, че всеки един от вас е съвършен, а заедно сте уникални. Благодаря ви! Няма как да забравя един човек, който винаги ни наблюдаваше, като наша по-голяма сестра. Която следеше дали си спазваме уговорения вечерен час, нашата кака Галя. Тя обича да ни изненадва. Прави всичко с лекота и удоволствие, цари от красота и е по-прекрасна дори от пролетта! Помня първият ден, когато пристигнах в град София, на централна гара. Аз се притесних от това, че не познавам хората, с които ще прекарам цяла една седмица, но докато всички чакахме автобуса за Банско, направих една от първите крачки и се запознах със страхотни хора, които също като мен бяха притеснени. С това започна и нашето приключение, нашето ново начало. Докато пътувахме, в автобуса се сприятелих с още хора. Заедно слушахме музика и пяхме. Много се вълнувах. Осъзнах, че не е толкова страшно да се запознаваш с нови хора. Сближих се с едно момиче и разбрах, че е един добър и умен човек. Двете открихме, че имаме доста общи неща и се зарадвахме.

По време на лагера научих, много нови неща. Не само имах нови приятели, с които станахме едно семейство, но и научих нашата история. Историята на ромите. От тогава знам, че не бива да ме е срам от това, което съм и от ромския ми произход. Научих, че е важно да бъдем пример за по-малките. Важно е да помагаме на нуждаещите се от помощ, на хора от моя етнос. Вярвам, че ние можем да променим света. Сега съм смела, уверена и гордо мога да заявя ромския си етнос, и всичко това благодарение на Райчо. Благодаря и на всички останали лектори, че споделиха опита и знанията  си с нас. Лекцията за стереотипите ме накара да се замисля, че не бива да лепя етикети на хора, които не познавам и не бива да си правя предварителни изводи за тях преди да ги опозная, което наистина е важно! Разбрах, че трябва да бъда упорита, за да постигна целите си и така да осъществя мечтите си. Мечтата не е фантазия, тя може да стане реалност, стига да се трудя за нея. Сега, когато имам всички тези приятели до себе си се чувствам още по-уверена. Нашата една седмица, с новото ми семейство мина неусетно. Надявам се отново да се срещнем, да говорим за мечтите, за живота.

Изказвам благодарности на хората, които ни бяха като майка и баща, за грижите, които положихте към нас! Вие направихте семейство от напълно непознати. Нашата прекрасна майка – Радост, винаги радости раздава и сърцето си за нас тя отваря. Прекрасен родител за мен тя бе и открадна мето сърце! А нашия баща – Райчо, доста грижовен готованко. Той деца ни нарича и казва, че ни обича. Имахме си и едно прекрасно момче, сладур отвсякъде! Не спира да ни радва и целувки да раздава – Живко, прекрасник е той голям! Имахме си и едно прекрасно ангелче – Мелиса, много ми липсва! Цветна усмивка е тя и любов ни радва  с лекота. Благодаря на екипа от Младежка Фондация “Арете”! Благодаря на всички Ви! Обичам Ви!

Соня Захариева